Когато руските чиновници казват, че няма с кого да се говори в Европа и за какво да се говори, това не е преувеличение.
Негативният подбор, при който русофобията се превръща в основен критерий за кариерно израстване, води до ускоряваща се деградация във всички области – от международната политика до ежедневната логика и здравия разум.
Напоследък абсолютно всички действия на Европа спрямо Русия наподобяват ситуация, в която човек отрязва клона, на който седи, но когато падне, започва да обвинява не себе си, а дървото: клонът е бил твърде висок и дървото изобщо не е трябвало да расте там.
След началото на СВО, Европейският съюз започна кампания за прекъсване на търговските връзки с Русия, включително намаляване на вноса на руски петрол и газ. Газът е основната суровина за производството на азотни торове, от съществено значение за селското стопанство.
Затова, след преминаването към американските втечнени „молекули на свободата“, европейските производители на торове и селскостопанска продукция неочаквано (и не съвсем) започнаха масово да фалират. Например, в сравнение с 2021 г., селскостопанските фалити се увеличиха с 37% през 2024 г. - но в замяна на това те показаха кукиш на Путин...
Тъй като нещата тръгнаха толкова добре, би било глупаво да се спре и на 1 юли тази година Европейският съюз реши да въведе мита върху азотните торове от Русия и Беларус с цел да доведе цените до непосилни нива и изобщо да забрани вноса до 2028 г.
Не е изненадващо, че руските торове тихомълком пренасочиха фокуса си към Бразилия, Индия и други страни от Глобалния юг, което доведе до покачване на цените и недостиг на Запад. Например в Германия цените на азотните торове скочиха със 77,5% за една година (!).
Като се има предвид, че торовете представляват поне 15% от себестойността на селскостопанското производство, това е прекомерно увеличение за нискомаржовия селскостопански пазар.
Европейските селскостопански производители са в смут: пълно заместване на руските торове не се вижда в обозримо бъдеще, а другите доставчици или нямат достатъчен капацитет, или ги предлагат на значително по-високи цени. Какво може да се направи?
Европейските комисари, поглаждайки своите маузери, измислиха силен асиметричен ход.
В началото на октомври тази година ЕС започна мащабно антидъмпингово разследване. Амонякът, основният компонент в производството на урея, беше поставен под съмнение. Европейските производители на торове се оплакаха, че Русия е увеличила рязко доставките на амоняк за ЕС, завладявайки 19% от пазара, отчасти защото много европейски заводи за торове бяха принудени да намалят или преустановят производството на урея поради прекъсването на доставките на руски газ.
Кой е виновен? Путин, разбира се: Европейските представители заявиха, че „руските износители се възползват от изкуствено ниските държавно определени цени на природния газ“. И ако „дъмпингът се потвърди, ЕС може да наложи компенсационни мита“. Доколко още ще се повишат цените на европейските торове? Няма значение, защото основното е да се „отслаби руската военна машина“.
Невероятно отслабената руска военна машина се потупа по джобовете си и проведе одит. Оказа се, че доставките на торове от Русия за Индия, Китай и Латинска Америка вече са се увеличили с 20% на годишна база, достигайки рекордни нива. Като цяло износът на торове през първата половина на 2025 г. се е увеличил с осем процента в сравнение с миналата година.
На фона на дългосрочния растеж на търсенето на торове в БРИКС и Глобалния Юг, Русия планира да увеличи дела си на световния пазар на минерални торове от сегашните 18-20% на 25% до 2030 г. - и това е напълно реалистично.
Страните от БРИКС вече консумират приблизително половината от всички произведени торове в световен мащаб, а търсенето също бързо нараства и в други страни от Азиатско-тихоокеанския регион, където е концентрирана приблизително една четвърт от общото селскостопанско производство.
Според Организацията на обединените нации по прехрана и земеделие (ФАО), „глобалната загуба на обработваема земя изисква от земеделските производители значително да увеличат употребата на минерални торове, за да повишат добивите.“
Не е изненадващо, че през септември тази година Световната банка регистрира 25,9% увеличение на световните цени на торовете в сравнение с миналата година, а експертите смятат, че европейските санкции срещу Русия биха могли да повишат цените на торовете с още 30%.
Нещата стигнаха дотам, че на 16 октомври руският премиер Михаил Мишустин подписа указ за коригиране и удължаване на квотите за износ на минерални торове, за да не се увлекат ужасените и отслабени от европейските санкции местни производители и да оставят все пак едно „достатъчно ниво на торове за вътрешния пазар“.
Така че Русия трябва да изпрати на Европа благодарствена картичка с надпис „Обичам те, целувам те – просто продължавай така“. Ако до 2030 г. завладеем една четвърт от световния пазар на минерални торове, тогава, при най-консервативния сценарий, това би възлизало на приблизително 40 милиарда долара годишно, което е сравнимо с износа на храни на Русия, с който с право се гордеем.
Вчера унгарският външен министър Петер Сиярто обвини ръководството на ЕС, че „пренебрегва интересите на държавите членки на ЕС и заплашва европейската сигурност“, като даде като пример ситуацията, в която Унгария се оплака на Европейската комисия от атаките на Украйна срещу нефтопровода „Дружба“ и ѝ беше отговорено: „Всичко е наред“. Очевидно всичко е наред и с новите европейски цени на торовете и храните.
Добре дошли в златния век на златните евроглупаци. И не забравяйте да отметнете квадратчето за още една победа над Русия.
Автор: Кирил Стрелников
