Антипалестинска дезинформация, която поставя фалшив знак за равенство между палестинците и терористите от Хамас, е широко разпространена в интернет. ДВ проучи защо тези наративи са така популярни и кое ги прави опасни.

 

 

Антипалестинската дезинформация и пропаганда се използват като средство "за оправдаване на престъпления", казва Джалал Абухатер от Арабския център за насърчаване на социалните медии в интервю за ДВ.

 

 

Палестинци в Хан Юнис се завръщат в родното си място след сключеното примирие

 

От терористичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. насам израелската армия е убила най-малко 68 000 палестинци, както твърдят палестинските здравни власти. Експерти на ООН и

Международната асоциация на изследователите на геноцида класифицират действията на Израел като геноцид.

 

Антипалестинският расизъм има исторически причини

Както и при други форми на дискриминация, съществуват различни дефиниции за расизъм или антипалестински расизъм. Според

Института за разбиране на антипалестинския расизъм (IUAPR) антипалестинският расизъм е „форма на антиарабски расизъм, която заглушава, изключва, изличава, стеоретипизира, дискредитира или дехуманизира палестинците или техните разкази“.

Антипалестинският расизъм се увеличи рязко след 7 октомври 2023 година. Според експерти обаче той не е ново явление. „Той се корени в колониалните и ориенталистки дискурси“, обяснява преподавателката в Университета в Бохум Асмаа Ел Идриси в интервю за ДВ. „Ако погледнем литературата отпреди 100 години, ще открием същите стереотипи, които се появяват отново сега срещу палестинците - те представят арабите или мюсюлманите като ирационални и изостанали хора.“ След атентатите от 11 септември 2001 г. в САЩ арабите и мюсюлманите все по-често са представяни като опасни и подкрепящи тероризма, казва Ел Идриси. Тези стереотипи продължават да формират общественото възприятие и политиката.

 

 

Ппо време на "Накба" над 800 000 палестинци са били прокудени, а най-малко 15 000 са били убити

 

За да разберем по-добре антипалестинския расизъм, трябва да го разгледаме в светлината на отричането на "Накба" („катастрофа“ на арабски). Палестинците свързват това понятие със загубата на своята родина и отнемането на собствеността им по време на арабско-израелската война от 1948 година. Според данни на Палестинската централна статистическа служба, по време на Накба над 800 000 палестинци са били прокудени, а най-малко 15 000 са били убити. Въпреки това Накба често се отрича или премълчава. Само един пример за това: в края на 2020 г. израелският посланик във Великобритания Ципи Хотовели заяви, че Накба е „много голяма и много популярна арабска лъжа“. 

Според Ел Идриси отричането на Накба е „основният наратив за делегитимиране на всяко искане за равноправен и свободен живот“.

 

 

Фалшив знак за равенство между палестинците и Хамас

Едно от най-упоритите грешни твърдения в днешно време е поставянето на знак за равенство между всички палестинци и Хамас. Според проучване на Accord Center от август 2025 г. 62% от израелците са съгласни с твърдението, че „в Газа няма невинни хора“.

С приравняването на палестинците с Хамас се злоупотребява, за да се оправдае колективното наказание срещу тях, което обаче е несъвместимо с  международното право“, посочва в тази връзка Ел Идриси. Според експерти в резултат от това на цивилните жертви в Газа често се обръща по-малко внимание. Абухатер дава пример: Когато кола или палатка в Газа бъде бомбардирана „е достатъчно някой да каже, че там (където са загинали пет деца) може би е имало член на Хамас, за да се премине към следващата новина.“

 

 

Дезинформация и расизъм: един опасен съюз

Тази предубедена нагласа към палестинците се подхранва допълнително от расистки съобщения в медиите. Палестинският изследовател Ханан Сахмуд подчертава, че европейските медии често са представяли палестинците като „диви хора“. Широката общественост има склонност да възприема тези расистки и дехуманизиращи възгледи. Потребители на социални медии редовно наричат палестинците „плъхове“, а има и примери, че израелски държавни служители правят същото. 

Потребители на социални медии често наричат палестинците „плъхове“, а израелски източници редовно правят същото

Два дни след терористичната атака на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 г. тогавашният израелски министър на отбраната Йоав Галант съобщи, че е наредил пълна обсада на ивицата Газа: „Няма да има ток, храна, гориво, всичко е затворено. Борим се срещу хора- животни и действаме съответно“, бяха думите на министъра.

Експертите са единодушни, че подобна дехуманизация намалява съчувствието към палестинците и оправдава различното им третиране, казва Ел Идриси. Измислени „информации“ и „морални“ оправдания, които представят войната като справедлива и необходима, не са нещо ново. Има все повече доказателства за това, че дезинформации и фалшиви информации са сред основните фактори, чрез които се насърчават насилия и войни по целия свят.

Тази динамика се наблюдава и в Германия. Много медии представят палестинците и хората, които са солидарни с тях, като опасни, казва Ел Идриси: „Палестинците погрешно се представят като хора, склонни към насилие, като антисемитски и антидемократично настроени“. А Абухатер добавя, че е расистко да се твърди, че всеки, който се застъпва за правата на палестинците, всъщност подкрепя тероризма. Тези предположения се отразяват и в случаите на полицейско насилие срещу пропалестински демонстранти и в отразяването в медиите на такива инциденти.

 

 

 

Медиите отразяват събитията пристрастно, позовават се на израелски източници

Като цяло медийното отразяване на събитията в Израел и палестинските територии е проблематично: често медиите предават предимно изявления на израелската армия и правителство и ги представят като факти, без да ги проверяват или анализират критично. Анализ на почти 4 853 заглавия в германските медии между 7 октомври 2023 г. и 19 януари 2025 г. показва, че много от водещите германски медии се позовават главно или изцяло на официалните израелски източници, когато отразяват събитията в Близкия изток. 

Един пример: през август Израел уби 28-годишния журналист Анас ал Шариф и четирима негови колеги, които също работеха за Ал-Джазира в Газа. Израелската армия твърдеше, че ал Шариф е ръководел клетка на Хамас. Много германски медии, сред които и булевардният вестник „Билд“, тиражираха това твърдение. В отговор на убийството му Комитетът за защита на журналистите CPJ излезе със своя позиция, която заклеймява „…практиката на Израел да представя журналисти като военизирани лица, без да представя никакви доказателства за това“

Ролята на социалните медии

Социалните медии също играят важна роля в разпространяването на антипалестинско съдържание. Дезинформацията цели да пробуди емоциите, а алгоритмите често насърчават дясно и екстремистко съдържание. Освен това социалните медийни платформи разпространяват платена пропаганда.

 

Израелското министерство на външните работи погрешно твърди, че в Газа няма масов глад

Проучване, проведено през септември от екипа на ДВ за проверка на фактите съвместно с European News Spotlight, показа, че държавата Израел е похарчила най-малко 42 милиона евро за антипалестинска пропаганда– например за отричане на глада в Газа. Медии също така съобщават, че Израел е инвестирал най-малко шест милиона долара, за да обучи ChatGPT в своя полза.  

 

 

Какво могат да направят обществата, за да се борят с антипалестинската пропаганда и расизма?

Изследователят Абухатер казва, че е от решаващо значение хората да дадат възможност на палестинците да разказват своите истории: „Много медии често говорят за палестинците, но на самите палестинци не им се дава думата“.

Освен това медиите трябва да поставят под въпрос личните и структурните предразсъдъци. „Те трябва да обсъждат антипалестинския расизъм, да признаят, че има такъв, да се занимаят с неговата семантика и да осветят как той се използва, за да дехуманизира и обвинява всички палестинци“, казва още Джалал Абухатер от Арабския център за насърчаване на социалните медии 7amleh.