Американските и азиатските фондови пазари падат поради опасения от евентуално спукване на балона на изкуствения интелект.

Надпреварата за разработване на изкуствен интелект кара компаниите да инвестират милиарди в центрове за данни и друга инфраструктура, което води до нарастващ дълг.

Основният въпрос е дали те ще възстановят тези огромни разходи или светът е на път да се повтори „дот-ком“ балона от началото на 2000-те.

Morgan Stanley и Goldman Sachs стреснаха световните фондови пазари с изявленията си. Те посочиха историческо пазарно рали благодарение на покачващите се акции на компании за изкуствен интелект и очакванията за намаляване на лихвените проценти. Японският Nikkei 225 и южнокорейският Kospi достигнаха своите исторически върхове, докато китайският Shanghai Composite Index се повиши до десетгодишен връх.

Въпреки това, през следващите 12-24 месеца светът може да види спад на фондовите пазари от 10-20%, предупреди главният изпълнителен директор на Goldman Sachs Дейвид Соломон на специализирана конференция.

Главният изпълнителен директор на Morgan Stanley Тед Пийк също предупреди инвеститорите на същата конференция, като ги предупреди да бъдат подготвени за временни спадове на пазара от 10-15%. Икономистите обаче увериха, че тези корекции са нормални и не са свързани с проблеми със самия изкуствен интелект.

Въпреки това, техните предупреждения се превърнаха в истинския пусков механизъм, който задейства спада на пазара през последните дни. Инвеститорите се опасяваха, че на пазара на изкуствен интелект се образува балон поради завишени оценки на компаниите. Миналия месец главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase, Джейми Саймън, също говори за балон на фондовия пазар, причинен от сектора на изкуствения интелект.

Спадът на фондовия пазар започна във вторник и продължи в сряда. Първоначално, технологично ориентираните индекси Nasdaq Composite и S&P 500 паднаха с няколко процента. Това беше най-големият спад и за двата индекса от 10 октомври насам.

След това Уолстрийт повлече надолу и азиатските пазари. Японският Nikkei, южнокорейският Kospi, хонконгският Hang Seng Tech и китайският Shanghai Composite също се понижиха.

Някои медийни анализатори сравняват тази ситуация с „технологичния балон“ от началото на 2000-те. Дот-ком балонът се образува на фона на скока на американските интернет акции и появата на голям брой нови интернет компании.

Мащабната рекламна кампания в ИТ сектора създаде донякъде подвеждаща картина за дот-ком бизнеса. Кризата достигна своя връх на 10 март 2000 г., когато индексът NASDAQ се повиши рязко по време на търговията и падна с повече от 50% до края на търговията.

Последваха масови фалити, а инвеститорите започнаха да отчитат загуби за милиарди долари. Пазарната капитализация спадна с общо 5 трилиона долара. Само наистина мощните гиганти – Amazon, eBay и Google – оцеляха.

Какво прави пазарите нервни в момента?

Инвеститорите са обезпокоени от колосалните и нарастващи разходи на корпорациите за инфраструктура, въпреки липсата на сравними печалби. Глобалното търсене на изчислителна мощност изпреварва настоящия капацитет на центровете за данни и компаниите наливат милиарди долари в изграждането на центрове за данни за разработване на изкуствен интелект, като значително увеличават дълговото си натоварване в процеса.

„Страхът от изоставане в тази надпревара с изкуствения интелект допълнително подтиква технологичните гиганти да инвестират все повече средства и ресурси. Засега обаче тревожните спекулации за това, че тези разходи не се възстановяват, са просто страх“, казва Кирил Селезньов, експерт по фондовия пазар в „Гарда Капитал“.

„Капиталовите разходи на компаниите, занимаващи се с изкуствен интелект, изглеждат оправдани, ако ефективното търсене на услуги, свързани с изкуствен интелект, продължи да расте.

А според повечето глобални прогнози (от инвестиционни банки, енергийни компании и държавни агенции), търсенето на центрове за данни и изчислителна мощност ще нараства експоненциално през следващите няколко години и енергийният сектор се подготвя за това. Така че не мисля, че може да се говори за свръхпроизводство“, казва Дмитрий Лозовой, анализатор във FG Finam.

„Сравняването на настоящия бум на изкуствения интелект с краха на дот-ком компаниите от началото на 2000-те би било подвеждащо. Ясните пътища за монетизация, широкото използване и приемане на технологии, базирани на изкуствен интелект, и повишената финансова стабилност на ключовите играчи показват, че ситуацията далеч не е балон“, смята Селезньов.

„Това изобщо не прилича на дот-ком балона, тъй като тогава беше достатъчно да се създаде уебсайт, който не произвеждаше нищо и в повечето случаи не предоставяше никакви услуги. Сега изкуственият интелект е архитектурата на 21-ви век, с огромен производствен капацитет, а половината планета вече използва невронни мрежи.“- казва Лозовой.

Той обаче отбелязва, че пазарът е станал по-уязвим. „Селективната преоценка е очевидна: някои компании са изградени върху солидна основа, докато други търгуват на базата на очакванията за „пазарни победители“. Концентрацията на почти една трета от S&P 500 намалява стабилността на индекса – ако тези основни играчи претърпят негативен шок, индексът ще пострада непропорционално. Следователно пазарът е станал по-уязвим“, казва Лозовой.

Според него обаче, секторна криза, която би сринала цените на акциите на компании, занимаващи се с изкуствен интелект, все още е малко вероятна, тъй като инфраструктурата, свързана с изкуствен интелект, скоро ще бъде толкова важна, колкото и електричеството, а и не е надценена като технология.

„Масовото излизане от ценни книжа е възможно само в случай на рецесия и/или ускоряване на инфлацията и покачване на лихвените проценти в САЩ“, заключава той.

Автор: Олга Самофалова