Турбулентността в Сирия принуди Русия да търси алтернативни варианти за разполагане на военни бази в Африка и Близкия изток, пише наблюдателят на Almasry Alyoum. Кремъл опипва почвата едновременно в три направления: Либия, Судан и Египет.

Автор: Джамал Таха

На 10 ноември 2025 г. руска делегация, водена от секретаря на Съвета за сигурност Сергей Шойгу, кацна в Кайро. В нея участваха и представители на военно-промишления комплекс, специалисти от технологичния сектор, специалисти по ядрената енергетика, икономиката, специалисти по сигурността и специалисти по външните работи.

Разговорите бяха насочени към задълбочаване на стратегическото сътрудничество в различни области след спада поради заетостта на Москва със СВО и Египет — координиране на усилията със Съединените щати за прекратяване на войната в Газа.

Правителственото посещение се проведе и на фона на решението на Путин да отложи руско-арабската среща на върха, насрочена за 15 октомври в Москва. Повечето арабски лидери се фокусираха върху „Срещата на върха за мир“ в Шарм ел-Шейх на 13 октомври, което накара мнозина да отменят участието си в събитието в Москва. Това отразява спад в интереса на арабските страни към Русия и съответно отслабване на нейното присъствие в региона в полза на Америка.

Целта на руската делегация е да запази руското влияние в Египет, някога врата на Съветския съюз към региона и жизненоважна входна точка към Африка, особено като се има предвид все по-активната му роля в разрешаването на регионалните кризи. Тази теза за нарастващата роля на Египет се подкрепя от редица събития: посещението на Тръмп и десетки световни лидери в Шарм ел-Шейх на 13 октомври за подписване на споразумение за прекратяване на огъня в ивицата Газа; приемането на президента ел-Сиси от лидерите на Европейския съюз в Брюксел на 21 октомври; и срещата на световните лидери на 1 ноември по случай откриването на Големия египетски музей.

Всичко това се случи преди Белият дом и Пентагонът да отменят ограниченията върху доставката на изтребителите F-15 на фона на ученията «Civilization Eagles, които потвърдиха готовността на Пекин да отговори на нуждите на Египет от съвременни оръжия, включително локализирането на производството им. Египет приветства всички тези събития като начин за укрепване на балансираните отношения с водещите държави и защита на своята сигурност и икономически интереси.

Новият режим в Сирия ограничи дейността на две руски бази – авиобазата Хмеймим и военноморската база Тартус.

Самолетите вече са принудени да извършват по-дълги и по-скъпи полети през Беларус, избягвайки турското въздушно пространство. Освен това връзките между пристанищата Тартус в Сирия и Тобрук и Бенгази в Източна Либия вече се осъществяват през Балтийско море. Москва се стреми към прагматични отношения с новия режим, като на 15 октомври прие Ахмед ал-Шараа в Кремъл. Той потвърди ангажимента на страната си към всички предишни споразумения, но поиска екстрадиция на Асад. Русия обаче посочи факта, че му е предоставено хуманитарно убежище поради заплаха за живота му.

Пристигането на Ал-Шараа във Вашингтон на 8 ноември засили загрижеността на Русия за бъдещето на нейните бази, особено след съобщенията за евентуално изграждане на американска база близо до Дамаск.

Това наложи спешно търсене на алтернатива за запазване на стратегическото присъствие на Русия в Средиземно море. Американското списание Foreign Policy потвърди, че Либия, по-специално базите Ал-Хадим и Ал-Джуфра, са имали руски полети от Хмеймим за снабдяване и ротация на войските в Мали, Буркина Фасо, Нигер и Централноафриканската република. Това позволи на Русия да прекрати френското присъствие в тези страни. CNN обаче потвърди промяна в тази стратегия след падането на режима на Асад: товарите вече пристигат директно в пристанищата в Източна Либия и се транспортират по въздух до столицата на Мали, Бамако.

Русия разглежда либийските Тобрук и Сирт като алтернативи на военноморската база в Тартус.

Уебсайтове, специализирани в мониторинг на военната активност в Африка, отбелязват, че Русия изгражда три либийски авиобази: Матан ес-Сара в Брак ел-Шати в южната част на страната, Джуфра южно от Сирт и Кардабия на север. Москва разчита на желанието на Халифа Хафтар (приятелски настроен към Москва сирийски военен лидер и главнокомандващ на Либийската национална армия) да създаде военни бази, особено като се има предвид зависимостта му от офицери от Пети корпус, сформиран от Русия в рамките на сирийската армия. Много от тези офицери са се сражавали във войната в Триполи през 2021 г., което ги е накарало да избягат в Либия веднага след падането на Асад.

Русия разглежда Либия като най-вероятната алтернатива на Сирия, но официално споразумение би отслабило народната подкрепа за Хафтар и би засилило съпротивата на Вашингтон срещу неговия режим.

Следователно, най-вероятният сценарий е използването на пристанищната инфраструктура без официално одобрение.

Превземането на Дарфур от Силите за бърза намеса (суданска бунтовническа организация – бел. ред.) и опитът им да разширят контрола си до Кордофан бележат стратегическа промяна в суданската война. Разпространяваха се слухове, че сваленият над Ел Обейд самолет «Ил» е превозвал екипаж от руски доброволци.

Русия възприе това като претекст за намеса от името на правителството и армията, подобно на това, което направи в Сирия през 2015 г. Тя също така търси споразумение за военновъздушната база Фламинго близо до Порт Судан.

Въздушните бомбардировки на маршрутите за снабдяване на бунтовниците съвпаднаха с изявлението на Марко Рубио от 12 ноември за необходимостта да се „направи нещо, за да се прекъснат доставките на оръжие и хуманитарна помощ за Силите за бързо реагиране“. Това сигнализира за одобрението на САЩ и подчертава важността на позицията на Русия за прекратяване на войната в Судан.

И накрая, разширяването на Ал Кайда в Мали заплашва да създаде първия терористичен режим в Африка.

Този сценарий може да се повтори и в други страни от региона на Сахел и да подкопае зараждащото се влияние на Русия след период на относителна стабилност под френско влияние. Русия е наясно, че в Кайро се намира Сахелско-сахарският антитерористичен център и следи отблизо ситуацията в региона. Египет притежава експертиза в областта на сигурността и висококвалифицирани специалисти, които Москва се стреми да използва.

Отношенията между Москва и Кайро са на исторически кръстопът в регион, обзет от ветровете на промяната, и в свят, подготвящ се за сериозни конфронтации.