Едната от надеждите на България за добро представяне на олимпиадата във Ванкувър Александра Жекова и баща й Виктор преживяха ужасен ден и завинаги ще помнят този 16 февруари. Сани стартира втора в първото квалификационно спускане в бордъркроса и падна лошо в долната част на трасето, след което стана ясно, че участието й приключва.
Българката падна и във второто тренировъчно спускане за бордъркроса и получи силни болки, но реши да продължи. В първото състезателно преминаване на трасето при поредица от 4 ролера последният се оказа фатален. Жекова едва се довлече до финала и там потърси помощта на парамедиците. В палатката до финала й оказаха помощ за около 5 минути, защото тя трябваше да бърза, за да хване второто спускане. След като напуска палатката и тялото й изстива, болката става прекалено силна, признава тя. От там веднага я транспортирали до поликлиниката в Олимпийското село, където преминава магнитен резонанс. Той показал огромно разтежение на мускула в горната част на десния крак. В резултат на това се образувал огромен хематом, който притиска стомаха й. Местните доктори възнамеряват днес да представят изследванията от скенера на изтъкнати в Канада специалисти - травматолог и хирург, които биха могли да бъдат по-подробни и обстойни в заключенията и предписанията за лечение. След прегледите и процедурите, които оставиха Сани и баща й 3 часа в поликлиниката, тя е изписана и с инвалиден стол се придвижила до блока си. Абсурд е Сани да участва и във втората дисциплина, за която извоюва квота - паралелния гигантски слалом. В близките дни баща и дъщеря Жекови заедно с лекарите тук ще определят как ще продължи лечението й и кога ще се приберат в България.
Александра Жекова горчиво съжалява за решението си да участва във втората тренировка преди женския бордъркрос на 21-вите зимни олимпийски игри във Ванкувър, призна тя пред Sportal.bg. Най-добрата българска сноубордистка бе една от малкото състезателки, които успешно преминаха трасето в първата тренировъчна сесия, но при следващото спускане тя падна и се контузи. "Първото ми тренировъчно спускане беше страшно добро. То ми беше напълно достатъчно. И за какво ми беше второто? Можех и без него. Влязох с по-голяма скорост в тази поредица от ролери. Това ме разконцентрира. И аз се чудя как се стигна до това. Нямам обяснение. Толкова пъти го минавах и знаех с каква скорост да вляза. Забелязах, че трасето беше полято с вода и беше заледено непосредствено преди тренировките. Когато излетях във въздуха, тялото ми се усука и така паднах. Разпиляна и в несвойствена за тялото ми поза. В първия момент си помислих, че съм си счупила гръбнака, все пак се размърдах и се успокоих. Усетих обаче, че си бях изкарала въздуха. Почувствах много силна болка в стомаха, просто нещо ме преряза. Кракът също жестоко ме болеше и опъваше. Стиснах зъби и с огромни усилия застанах на старта за първото състезателно спускане", споделя Александра. "Там тръгнах добре, просто бях изкълчила десния си крак и нещата някак ставаха. Дори вървях доста добре. До онзи скок, когато нещо просто ме пресече. Като с нож. И тогава разбрах, че няма вече как да продължа, колкото и да искам. После всичко се разви като в лош филм. Взеха ми урина, кръв, съмняваха се и за комоцио, искаха дори да ме изследват за сътресение, но аз отказах, защото съм имала подобен случай и знам как се чувства тогава човек. Видях хематома на екрана - голям е колкото малък пъпеш. Притиска ме в слабините, болката е в стомаха", завършва интервюто си Жекова.