Утре в театър „Българска армия" ще се състои премиерата на прочутата пиеса мюзикъл „Просяшка опера" на Джон Гей под името „Бандитска опера". Режисьор на музикалния спектакъл е Николай Ламбрев.  Ето какво пише режисьорът в програмата на представлението: 
"Човек е роден за страдание!”- туй помним го още от люлката.
Търпи и мълчи, нали с живот си дарен! И к’во?- родим се, живеем и мрем! Но кой ми крещи: „Хей, спри, замълчи! За тежък ярем ти пръкнат си даром!” За да може небето фукливо да пъчи безсмъртни гърди! На кой за човека му пука!...
Това са думи на аутсайдера от „ Бандитска опера” Франки. Наистина, днес, почти триста години след появата на пиесата-мюзикъл на англичанинa Джон Гей, тези слова имат ясен и дързък смисъл. Човек не се ли е променил в движението на земния живот оттогава? Защо и днес във второто десетилетие от 21 век въпросът ” На кого за човека му пука? ” кънти властно в душите на мислещите? Камъкът/въпрос, хвърлен в размътената вода на битието, прави все по-големи кръгчета и малките вълнички вече са се надигнали като мощни помитащи талази. Системата непрекъснато усъвършенства своя градеж, все по-непоклатимо се издига, сякаш се надява да стигне небето, да се слее с него, сякаш властелините на битието всеки момент ще узаконят небесното си потекло. Пари, власт, агресия, корупция – думи, изпълващи живота ни с реална категоричност, пред която май ни остава само да се загърнем с пухкави кожи на мечтателни, романтични кенгура и да подскачаме все по-далеч и по-далеч в безкрайната джунгла на илюзиите, където животът утре ще е по-прекрасен и розов.
Вървя по улиците на моя град, пътувам в метрото и не мога да свикна с уморените, напрегнати очи на близкия непознат срещу мен. Мисля си: „... ела, влез в полутъмната зала на театъра, намери своето място там и усети нервните и развълнувани гласове на актьорите и ако се закачиш за играта, сигурен съм, ще ти се прииска нещо да преобърнеш или поне да изречеш, като се прибереш у дома и пуснеш новините по телевизията...” Човек не знае - може би усещането за свобода, за недоволство от този живот, за непокорство ще се зароди именно тук, в театъра, където нищо не е истинско, всичко е сглобено от картон и лепило, но е сътворено в името на истината за света.
Цял един гигантски космос търпеливо изчаква самонадеяния човек да погледне с достойнство към звездите, без да се хили блажено, като че ли е господар на битието и без да се сеща, че всичко зависи от него. И така ден след ден.".. Николай Ламбрев-Михайловски




УЧАСТВАТ
Веселин АНЧЕВ, Радина КЪРДЖИЛОВА, Мирослав КОСЕВ,
Антоанета ДОБРЕВА – НЕТИ, Веселин РАНКОВ, Стефка ЯНОРОВА
Георги КЪРКЕЛАНОВ, Гергана ДАНДАНОВА, Александър ДОЙНОВ,
Стойко ПЕЕВ, Тигран ТОРОСЯН, Радосвета ВАСИЛЕВА, Йордан АЛЕКСИЕВ, Станислава НИКОЛОВА (гост),Аделина ПЕТРОВА (гост)