Джеймс Сафт
Reuters

Очевидно американската икономика бива спъвана от огромната несигурност около новата регулация, бъдещото облагане с данъци и дефицита, както и от начина, по който ще се справим с него. Това състояние е толкова плашещо и объркващо, че инвеститорите не инвестират, компаниите не наемат служители, а уплашените потребители се разболяха.
Това е накратко положението, поне според президента на Федералния резерв в Далас Ричард Фишър, който в изказване миналата седмица хвърли вината за забавянето на икономиката и поставянето на онези, които произвеждат, наемат на работа и харчат, в “отбранителна позиция”, върху страха от прилагането на произволна власт от страна на онези в правителството.

Пренаписване на правилата

“От известно време насам при вътрешни дискусии с моите колеги от Фед аз приписвам забавения ръст на икономиката на онова, което наричам произволен арбитраж – съществуващата склонност на правителството да пренаписва правилата на играта точно по средата на възстановяването”, заяви Фишър пред бизнес лидери в Сан Антонио.
“Компаниите и потребителите са изправени пред толкова много потенциални промени в данъците и регулациите, които управляват поведението им, че не са сигурни как да продължат нататък. В чакане на по-ясни сигнали от реферите, които са фискалните власти и регулаторите на страната, те заеха отбранителна позиция.”
Да кажеш, че компаниите и потребителите не харчат и не инвестират, защото се страхуват от неясната нова регулация и данъци, е като да кажеш, че човек, който стои отстрани на пътя до разбитата си кола, е спрял да я кара, защото застрахователната му вноска ще се увеличи.
Със сигурност това е причина, но не и най-голямото основание.
Нека ви предложа едно по-просто обяснение: САЩ страдат от недостиг на крайно търсене, липсата на което натежава много повече върху вземането на икономическите решения, касаещи начина, по който ще бъдат създадени новите правила за финансова протекция на потребителите.
Банките не се въздържат от кредитиране, защото се страхуват от предстоящата регулация. Те се въздържат от кредитиране, защото повече клиенти се въздържат от заемане. Заемателите на свой ред не желаят да инвестират, защото виждат по-малко потенциал за търсене, който да направи инвестициите им доходоносни.

Лимонада от чешмата

Фишър, който в миналото говореше доста за банковата регулация и който е ревностен защитник на независимостта на Фед, заяви, че проучване на бизнес контакти, което провежда преди срещите на Фед, разкрива, че те са “отчаяни” от липсата на насока от Вашингтон и превиват коляно без съмнение като прелюдия към тръгването си за вкъщи с топката в ръце.
Периодично разпитвам петокласници и те категорично заявяват, че домашните им пречат на образованието и че искат от чешмата им вкъщи да тече лимонада.
Сериозно, кога бизнес лидерите някога са приветствали някоя нова регулация или са обсипвали Вашингтон с възхвали?
Печалното в тази линия на размишление, от което по никакъв начин не се въздържа далаският Фед, е, че освобождава централната банка от отговорността да стимулира една отслабваща икономика. В крайна сметка може да изкупите всичките облигации, които пожелаете, но това няма да направи регулациите по-малко обременителни или по-малко
капризни политически.
Интересен факт е, че Джеймс Булард от Федералния резерв в Сейнт Луис говори колко много е необходимо да има регулаторна яснота по време на скорошно телевизионно интервю, и е вярно, че Фед с нарасналата му роля във финансовата регулация трябва да действа бързо, за да изясни как ще използва новата си власт. Булард също така спомена, че е възможно да се наложи повече предлагане на резервни пари, за да се справим с дефлацията.
Мнението на Фишър обаче като че ли е, че страхът от регулация и несигурността всъщност орязват силата на паричната политика.

Болезнена грешка

“Ако това е така, никакви бъдещи приспособявания на паричната политика не биха могли да предотвратят забавящия ефект от засилената несигурност около фискалната и регулаторната посока на страната ...Всъщност човек може да каже, че бъдещите парични приспособявания може да влошат ситуацията, ако действащите в частния сектор решат, че Федералният резерв е станал политически податлив и предразположен към заместване на това приспособяване с фискална дисциплина.”
Фишър е в огромна грешка по отношение на регулацията, но разкри една болезнена истина за политиката и паричната политика след кризата. Федералният резерв с основание и по необходимост погази правата на Конгреса, избирайки печелещите и губещите чрез политиката си. В крайна сметка строителите, а не банкерите, бяха подпомогнати, когато Фед изкупуваше ипотечните облигации. Това го прави открит към нападения и съмнения, ако, както аз очаквам, им потрябва по-голямо предлагане на резервни пари.
Следователно, би било чудесно, ако всичко, от което се нуждаят САЩ, е яснота по отношение на политиката, но това далеч няма да е достатъчно. Онова, което ще е необходимо — по-голямо предлагане на резервни пари, ще е изключително спорно, рисковано и жива политическа ръчна граната.