Борбата с климатичните изменения е сред приоритетите на германския канцлер Ангела Меркел. Дори в собствения й кабинет обаче липсва единомислие по новата енергийна политика на страната и особено по най-щекотливия въпрос – бъдещето на германските ядрени електроцентрали.
Правителствата по цял свят търсят екологично по-чисти начини да произвеждат енергия, като същевременно се опитват да редуцират зависимостта си от вноса на петрол и природен газ. Повечето страни преценяват, че не могат да се разделят с ядрената си електроенергия, не и в непосредствено бъдеще.
В Германия обаче гражданите не са толкова убедени, че този енергоизточник трябва да е част от инструментите в битката с климатичните промени. Потреблението на ток се очаква да расте бавно и опонентите твърдят, че поддържането на 17-те ядрени електроцентрали в следващите години ще отнеме от усилията за разработване на други възобновяеми източници.
Този месец кабинетът изготви план на действие, според който енергията от слънцето, вятъра и други възобновяеми източници трябва да заема 20% от енергийното потребление до 2020 г. при 10% към момента. Поддръжниците на ядрената енергия, която осигурява 11% от електричеството на страната, изтъкват, че тя е надеждна и сравнително евтина част от енергийния микс, която не бива да бъде изоставяна, ако страната иска да покрива нуждите си.
Обществеността е разделена на две. Проучване на независимия социологически институт Forsa, публикувано миналия месец в сп. „Щерн“, сочи, че 46% от германците са за това, да се удължи животът на реакторите, срещу абсолютно същия процент за затварянето им.
Промененият икономически пейзаж също е фактор в деликатното положение на правителството, което се опитва да изготви новата си енергийна политика до следващия месец.
Меркел, физик по образование и бивш министър на екологията, бе възхвалявана от германските медии през 2007 г. за това, че измъкна от Джордж Буш компромис по намаляването на излъчваните парникови газове.
Две години по-късно, на организираната от ООН климатична конференция в Копенхаген, попаднала в условията на глобална рецесия, Меркел не успя да убеди Обама (а също Китай и Индия) да приемат амбициозната позиция на ЕС по редуцирането на вредните емисии.
Сега някои германски лидери искат Меркел да си върне инициативата от името на Европа, като постави още по-амбициозни цели в страната. Други обаче са против налагането на изисквания, които могат да застрашат икономическото възстановяване, движено от експортно ориентираните и енергоемки сектори на тежката промишленост.
„Меркел иска да покаже, че все още е ангажирана с ограничаването на емисиите“, казва Клаудия Кемферт, енергиен специалист в икономическия институт DIW в Берлин. „Във всеки енергиен сектор обаче среща съпротивата на мощни лобита.“
През 2002 г. предходното правителство, водено от коалицията на социалдемократите и Зелените, прокара закон, според който всички ядрени електроцентрали в страната трябва да бъдат затворени до 2022 г., без да се изграждат нови. Меркел не посмя да оспори този текст през първия си мандат, когато делеше властта със социалдемократите.
По-благосклонно настроените към бизнеса свободни демократи, нейни коалиционни партньори от миналия октомври, обаче имат друг подход. Партийният лидер Гидо Вестервеле, който е и външен министър, заяви този месец, че иска удължаване на живота на реакторите. Той дори подкрепи сектора за въглища с уговорката, че производството трябва да е „по-чисто, осъвременено и по-ефикасно“.
Меркел и нейните християндемократи все още нямат твърда позиция, но се смята, че поддържат варианта за удължаване живота на ядрените централи. Категорично за запазването им пък е посестримата й партия в Бавария - Християнсоциалният съюз.
Министърът на екологията Норберт Рьотген, който е християндемократ, изненада неприятно много от съпартийците си, като се усъмни в необходимостта от удължаването на живота на съоръженията.
В същото време той приканва ЕС едностранно да приеме цел за редуциране на емисиите въглероден диоксид с 30% до 2020 г. спрямо равнищата от 1990 г. Сегашният ангажимент е за понижение от 20%.
След отхвърлянето на предложението в Копенхаген обаче Меркел не е убедена, че Европа може да действа сама. Докато канцлерът обмисля каква роля може да поеме Старият континент, перспективата за преразглеждане на въпроса с германските реактори привлече интереса на енергийните компании.
Юрген Гросман, главен изпълнителен директор на един от лидерите в германския енергиен сектор, RWE, твърди, че страната не може да оцелее без ядрена енергия, която според него е безопасна, чиста и евтина.
Електрическите дружества в Германия, както и в повечето членки на ЕС, са длъжни да купуват ток от възобновяеми източници, произведен от компании и физически лица. В някои случаи енергията е силно субсидирана, а Меркел иска да свие този държавен разход.
След като се върне от ваканцията си в Италия, канцлерът ще трябва да намери компромис, което може да означава затваряне на някои централи и удължаване живота на най-съвременните от тях.
Междувременно социалдемократите и Зелените се опитват да извлекат дивиденти от разгорещения дебат с надеждата допълнително да отслабят подкрепата за партиите в коалиционното правителство преди регионалните избори следващата пролет.
„Голяма каша. Няма реална енергийна политика. Меркел трябваше да излезе с такава още преди месеци“, казва Кемферт от DIW.

По в. „Интернешънъл хералд трибюн“