Д-р Константин Тренчев, президент на КТ „Подкрепа“

Нашата много стара позиция е, че минималната работна заплата при плоския данък, който се въведе, е много ниска и започва да страда от вноските, в този смисъл най-ниско платените са ощетени поради плоския данък. Това е така, защото той започва да не се отразява или благоприятно се отразява на хората, които взимат над 400 лева. Публична тайна е, че такава минимална заплата се дава само някъде, но теоретично с тези пари не може да се живее.
Въпреки всичко увеличаването на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока и логиката, на която стъпва министър Тотю Младенов, който се съгласи тя да бъде увеличена от 240 на 270 лева, е логиката, че тази минимална работна заплата представлява съответния процент от прага на бедност. Така че ние приветстваме този ход, но го считаме за недостатъчен. Смятам, че цялата трагедия идва от липсата на средства в държавата и неправилната финансова политика, която се води. Министър Младенов е само една брънка от трасето и е засегнат също от тази финансова политика. Въпреки това смятам, че е стъпка в правилната посока, макар и малка.
По отношение на кризата мога да кажа, че това е ситуация с много различни измерения и един от показанията е намаленото потребление. В случая едно увеличаване на заплатата на най-ниско платените слоеве, които пазаруват изцяло в България, ще се отрази добре, защото то раздвижва икономиката. Хората в тази несигурност избягват да купуват, с което допълнително дърпат икономическата ситуация надолу. При положение че ще имат малко повече пари, логиката е, че ще започнат да купуват повече. Така че не трябва да мислим, че увеличаването на заплатата ще се отрази зле в кризата. По отношение на промените смятам, че те трябва да се направят в още много сектори, но според мен първоизточникът на всичко е погрешна финансова философия. Както виждаме, има проблеми в науката и в изкуството, а в здравеопазването драмата е пълна, което се дължи най-вече на липсата на средства.