Светла Костадинова, изпълнителен директор на Института за пазарна икономика

Емитирането на дълг означава, че правителството има необходимост от ресурси, т.е. не успява да покрие разходите, които планира. Това поставя въпроса – каква политика се води да не се акумулират достатъчно приходи, необходими за извършването на публичните дейности. Виждаме, че НАП не успя да се справи дори със заложения план за събиране на приходите и вече започват да се прокрадват полицейски мерки за принуждаване на хората да плащат данъци.
Трудно е да убедиш хората при криза да плащат налози, при положение че очакваните ползи от събраните приходи са все по-малки. Така че издаването на дълг показва невъзможност на правителството да върже бюджета, но, разбира се, това е резултат и от липсата на реформи. Много се говори за това, къде и какво трябва да се прави, но винаги първото нещо по време на криза е да се свият разходите, за да е възможно да се балансира бюджетът. Така страната може да стои добре на международната икономическа сцена, да излъчва добри сигнали и да привлича малките инвестиции, които в момента търсят своето място по света. Съкращаването на разходите е първото нещо, което трябва да направи правителството, а евентуално последната и крайна стъпка е да търси нови средства.
Когато едно правителство емитира дълг, всеки потенциален купувач и чужд инвеститор гледа какво прави то и дали е в състояние да провежда политика, която да позволява да се изплаща дълг. Много неочаквани развития може да се получат, когато правителството емитира дълг, и това зависи от цената му. България има нисък дълг в сравнение с други страни и това е положителен фактор, който би бил от значение за потенциалните купувачи. Но, от друга страна, правителството не успява да се справи със ситуацията и с кризата и когато определен потенциален купувач прецени, че може да купи български книжа, вероятно ще иска по-висока лихва. Тогава правителството може да изпадне в ситуация да плаща много висока цена за този дълг и тя да е неоправдана. По-добре е да се направят реформи, отколкото да се емитира дълг, който после да „виси“ и на сегашното, и на следващото правителство, които ще бъдат натоварени с неговото изплащане.