Поли Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм

Българският туризъм има нужда от реформа, преструктуриране и оздравяване. Трябва да се отчете, че в последните години има спад на цените и приходите, влошаване на всички финансово-икономически показатели, което налага да се вземат бързи мерки. В противен случай ние няма да овладеем процеса и скоро няма да се върнем на позициите, които имахме допреди няколко години.
Липсват основни предпоставки, за да може индустрията да се развива плавно, устойчиво и успешно. През последните 10 г. туристическата индустрия в България бележи абсолютен дисбаланс между активността и приноса на частния сектор и ролята и поведението на държавата. Вече три поредни правителства практически пропускат възможността да прогнозират развитието и да вземат адекватни решения и мерки за стимулиране на туризма. Примерът за това е липсата на инфраструктура, липсата на подготвени кадри, липсата на законова уредба. Държавата все още не осъзнава своята роля на собственик и пълноправен участник в сектора, който в последните 10 г. е най-бурно развиващ се в икономиката на страната. Аз твърдя, че туризмът се върти в омагьосан кръг. Инвестициите, направени от собствениците в бранша, са най-мащабните и в обозримите 20-30 г. може би няма да се повторят. Това са

инвестиции в хардуера на сектора

или в базисната инфраструктура, като хотели и ресторанти. Но оттук нататък всичко останало, което води до тези обекти и представлява атракция, а това е, което е скъпият елемент на туристическия продукт – историческо или културно наследство, природен феномен, се отнасят до правомощията и управлението на държавата или общините. На професионален език това ние наричаме софтуера на туризма, т.е. самото наличие на добри хотели не е достатъчно, за да може България да развива професионално туристическа индустрия.
Мога категорично да кажа, че всички пари, вложени досега от държавата, имат минимален или дори нулев ефект. Няма как един финансов ресурс да е полезен, ако липсва ясна представа, бизнес план за това, къде се намира днес туризмът в националната икономика и какво очакваме от този сектор в следващите 10-15 г. Ако няма стратегия или платформа за развитие, то всичко, което се прави под формата на еднодневни кампании, усилия и инициативи, са моментни действия, които не водят до необходимия резултат. Парите, които се харчат за туристическа реклама, са безобразно малко и не носят резултат, защото

лисват професионално изработени модели

Ако в момента българският туризъм реализира 2,5 млрд. лв. приходи, не е ясно какво очакваме да получим от него след 10 г. Ако отговорът на този въпрос е ясен, той ще определи бизнес модела и най-вече бюджета, необходим за инвестиции, за да стигнем до очаквания резултат. Отсъствието на такъв модел на мислене прави напълно загубени всички средства и усилия и затова твърдя, че се движим в омагьосан кръг, от който няма излизане, докато не се променят нивото на мислене и компетентността на действие.
Необходим е нов закон за туризма, тъй като съществуващият сега е неадекватен документ. Необходима е промяна на философията на закона, която най-ясно да се изрази във взаимоотношенията между държавата и бизнеса. Трябват равнопоставени взаимоотношения между собственика в лицето на държавата и на частника.
За нас е необходимо да се създаде неправителствена организация, която да поеме специфичните функции за контрол и саморегулации на сектора. Важно е във философията на закона да бъдат заложени два основни аспекта. Първо, да залегне презумпцията, че най-важните фигури са държавата като собственик на публичната собственост и частните собственици на хотели. Всички останали участници в този процес – туроператори, превозвачи, екскурзоводи, неправителствени организации и т.н., имат съпътстващи, междинни функции. Вторият аспект е прехвърлянето на функции от държавната администрация, свързани с категоризация на хотели, регистриране на туроператори, да преминат от държавния сектор към бизнеса. Липсата на такава платформа на взаимоотношения между държавата и бизнеса в последните няколко години е контрапродуктивна и е напълно погрешна като модел на поведение.