„Блумбърг“

Не, Китай не внася демокрация, не либерализира достъпа до интернет пространството и не премахва контрола върху юана. Американизацията на страната набира скорост в други две посоки – замърсяването и желанието за създаване на легиони от потребители възможно най-скоро.
Как ще се развият тези феномени в идните години? Никой не знае със сигурност, което обезсмисля голяма част от днешните прогнози, предвиждания и интуитивни предположения за китайския икономически растеж и глобално влияние в дългосрочен план. Дори ръководните фактори в Пекин не могат да бъдат сигурни.
Уверено можем да заявим обаче, че нуждите на страната от редуциране на емисиите и засилване на вътрешното търсене са в пряк конфликт. Разплитането на тази безизходица ще определи бъдещето на азиатския гигант, а към момента имаме основания за притеснение.
Вземете за пример емисиите парникови газове. Не е задължително да посетите континенталната част, за да се уверите, че Китай е най-големият замърсител. Няколкодневен престой в Хонконг, в достатъчно голяма близост до хилядите заводи, ще ви накара да посягате към капките за очи и да си прочиствате гърлото по-често от обичайното.
Хонконг вече е редом до Лондон и Ню Йорк в „голямата тройка“ на финансовите центрове, сочи последната оценка на Z/Yen на база 75 кандидатури. Близостта на административния район до китайския възход носи дивиденти. Това географско предимство обаче ще се превърне в ахилесова пета, ако страната не мине към екологично чисти технологии по-бързо.

Сметка за почистване

Разходите по разчистването на промишлени отпадъци, натрупани в продължение на 30 години, ще възлизат на поне 2% от брутния вътрешен продукт годишно, или 680 млрд. юана ($101 млрд.), изчислени според данните от 2009 г., казва Пин Хъ, президент на базирания във Вашингтон Международен фонд за опазване на китайската околна среда. Мун Син Хо, гост-преподавател в Харвардския университет, посочва диапазон от 2-4%.
В сметките не е калкулиран следващият етап от потребителското разточителство в Китай. Ето къде се намесва другата част от историята. Китай планира да вдига минималната заплата с поне 20% годишно в следващите пет години, с което тя ще се удвои до 2015 г., заяви на 21 септември правителственият съветник Хуан Мънху, цитиран от в. „Саут чайна морнинг пост“.
Идеята е да бъде засилено вътрешното търсене, за да намалеят зависимостта от износа и пропастта между богати и бедни. Решението е разумно. Особено като се има предвид, че китайските работници не просто заслужават сериозно увеличение на заплатите, но и вече го изискват. Само попитайте представителите на Foxconn Technology и Toyota Motor, които станаха обект на стачни действия в последно време.
Разширяващата се пропаст между мегабогатите и останалата част от населението може да отприщи вълната на социалното недоволство. Затова и тазседмичното посещение на Бил Гейтс и Уорън Бъфет се оказва доста навременно.
Посещението в Китай на двамата най-богати мъже в света ще бъде отразявано денонощно, докато те се опитват да убедят най-богатите китайци в ползата от дарителството на част от богатството им. Като предоставят повече средства на благотворителни организации, китайските милиардери ще спомогнат за създаването на нови работни места и предприятия и ще се преборят със зложелателството към семействата и бизнеса им.
По-неприятният момент в този сценарий е, че по-високите доходи ще позволят на китайците да купуват повече климатици, iPod-и, мобилни телефони, компютри, мебели, телевизори, мотоциклети, коли, ваканционни пакети и жилища. И макар това да са прекрасни новини за Apple, Ikea и Honda Motor, потребление от такъв мащаб ще утежни екологичната криза, надвиснала над Китай. Въпросът е дали при бъдещи пътувания до Китай на Гейтс и Бъфет няма да им се наложи да сложат в багажа си и по един противогаз.
Кой знае, може пък Бъфет да намери добро поле за инвестиции и тук. Потъващите акции го накараха да се поколебае доста за $232-милионната инвестиция на Berkshire Hathaway в автомобилостроителя BYD, базиран в Шънчжън. Може би Бъфет е решил да се ориентира към следващия инвестиционен тренд – производството на противогази.
Дори след огромните инвестиции в нови технологии Китай изпитва доста трудности с привеждането на икономиката си в добра екологична форма. Представете си размера на сметищата, от които ще има нужда в идните години. Китай и останалите мощни новоразвиващи се икономики не може да си позволят да замърсяват околната среда с безотговорността и в мащабите, които можеха да си разрешат Европа и САЩ в хода на собствените си индустриални революции. Планетата ни няма да понесе 3 млрд. азиатци, потребяващи със замаха на американците.
Балансът между ръста и енергийната ефективност не е само тема за научен спор. Той е ключов елемент в похода към устойчивост на следващата вълна от икономически лидери. Бразилия, Русия, Индия и Китай (т.нар. БРИК) се радват на засилено ухажване от страна на инвеститорите, при това с право. Както и следващите ги новоразвиващи се икономики.

Голяма средна класа

Да вземем за пример Индонезия, чието население е четвърто по численост в света. Страната е богата на ресурси, а икономиката й е по-голяма от швейцарската. Отговорността, с която Индонезия ще управлява въглеродните си емисии, ще повлияе сериозно на Сингапур, Малайзия и Австралия. Да не забравяме, че икономиката на Индонезия е само една десета от китайската, а населението й – една пета от китайското.
Макар Китай да постигна забележителен напредък в борбата с бедността, пропастта между бедните и богатите се разширява до опасно равнище. Ето защо плановете за увеличаване на заплащането ще свършат чудесна работа. Създаването на голяма средна класа е ключът към диверсифицирането на икономиката и стабилизирането й в дългосрочен план.
Процесът ще е изключително хаотичен и труден. Навременното обуздаване на замърсяването на околната среда ще струва почти толкова на година, колкото общото състояние на Гейтс и Бъфет. Без значение какво ще се случи занапред. Житейските неволи на Китай не са поредният епизод от прочувствен сериал. Те са, както ние, американците, обичаме да казваме, един абсолютно нов филм.