Ройтерс

Тайланд въведе данък върху чуждестранните инвестиции в държавни облигации във вторник; Япония заяви, че може пак да се намеси на валутния пазар, а Китай отново тушира шансовете за по-бързо поскъпване на валутата си.
След като срещата на Международния валутен фонд (МВФ) миналия уикенд не успокои напрежението около валутите, азиатските правителства удвояват усилията си да спрат капиталовите притоци, които покачват курса на националните им парични единици и намаляват конкурентоспособността на износа им.
Тайландският кабинет реши да наложи удържан при източника данък от 15% върху прираста на капитал и приходите от лихви от чуждестранните инвестиции в държавни облигации. Мярката е опит да бъде овладяна националната валута бат, която е на най-високото си равнище от азиатската финансова криза през 1997 г. насам.
Щатският долар кръжи около 15-годишно дъно спрямо йената, което е една от причините японското правителство да заяви, че при нужда отново ще се намеси на валутния пазар въпреки критиките на останалите държави срещу масовото купуване на долари от Токио миналия месец.
Китайската народна банка дръпна юздите на юана, като определи по-нисък референтен курс за дневната търговия, а валутното й звено заяви, че реформа в сектора не означава непременно поскъпване на паричната единица.
Настояването на Китай за постепенно покачване на юана е сериозна спънка пред ръста на азиатските валутни курсове, необходим според държавниците за редуциране на глобалните дисбаланси.
Китай и други страни контрират, че планираното от американския Федерален резерв ново печатане на пари ще залее световната икономика с още ликвидност, ще отслаби долара и ще тласне нагоре валутите на нововъзникващите пазари заради търсенето на възвращаемост от инвеститорите при рекордно ниски лихви в развития свят.

Натиск върху долара

Очакваният късно снощи протокол от последното заседание на Федералния резерв за паричната политика е от ключово значение, тъй като може да ни каже повече за размера на потенциалните покупки на активи, коментира Лий Хардман, валутен икономист в Bank of Tokyo-Mitsubishi.
Евентуалната втора вълна на количествено улесняване от Американската централна банка ще увеличи натиска върху и без това падащия долар.
Великобритания също може да премине към втора програма за закупуване на активи с нови пари, макар че представител на Bank of England заяви, че той и колегите му са изправени пред разнопосочни рискове – да не направят достатъчно за овладяване на инфлацията и да затегнат политиката преждевременно.
„Не е ясно в каква посока трябва да поеме паричната политика, потвърди Дейвид Майлс на конференция в Дъблин. Разполагаме с инструмент в лицето на количественото улесняване, който остава потенциално мощен лост и употребата му не е изключена.“
Съобщението на Тайланд дойде седмица след като Бразилия удвои на 4% данъка върху чуждестранните инвестиции в облигации и някои други финансови инструменти, за да намали възходящия натиск върху реала.
Тайландският бат поскъпна с 11% тази година и вече е втората по сила азиатска валута след йената, поскъпнала донякъде от чуждестранните вложения в тайландски активи.
Японският министър на финансите Йошихико Нода заяви, че е обяснил на срещата на Г-7 във Вашингтон през уикенда, че намесата на Токио през септември е имала за цел да предотврати дестабилизиращите изменения във валутните курсове.
„Г-7 потвърди, че резките валутни колебания биха накърнили стабилността в икономиката и финансовата система. В този смисъл сме готови на решителни мерки, включително намеса“, увери Нода на пресконференция.
Много правителства действат срещу поскъпването на националните си валути. Тези им действия засилват растящите страхове от „състезание към дъното“, което може да предизвика протекционистки мита върху вноса и така да спъне глобалния икономически растеж.
Водещ китайски вестник призна, че съществува реален риск от конфликт.
„Финансовата криза може да прерасне във валутна, се казва в редакционен коментар от първа страница на „Чайна секюритис джърнъл“. Победител няма да има.“

Пред срещата на Г-20

Камарата на представителите на САЩ вече прие закон, който позволява ответни мерки срещу Китай заради поддържаната изкуствено ниска стойност на юана. До 15 октомври финансовият министър Тимъти Гайтнър трябва да даде становище дали Китай манипулира валутата си, за да си осигури несправедливо търговско предимство.
Политическият натиск върху Китай ще расте с наближаването на срещата на Г-20 в Сеул, насрочена за 11-12 ноември. Финансовите министри на 20-те водещи икономики се събират в Южна Корея на 22-23 октомври, за да подготвят почвата след безплодните разговори на срещата на МВФ.
„Чайна секюритис джърнъл“ предупреждава, че усилията на САЩ и на Япония да отслабят валутите си ще генерират сериозен натиск за поскъпване на китайската валута.
Вестникът твърди, че Пекин ще трябва да контролира темпото, с което се покачва юанът, и да се въздържа от вдигане на лихвите с цел париране на притоците от спекулативен капитал.
„Валутната реформа не означава задължително поскъпване на юана. Акцентът е по-скоро върху подобряването на механизма на формирането му“, се казва в доклад на Държавната валутна администрация, звено на Китайската централна банка.