„Блумбърг“

Американската практика е измамените инвеститори, решили да си търсят парите от ограбилия ги брокер, да бъдат прекарвани през частен съд, управляван от Уолстрийт. Тази традиция стана неотменима с решение на Върховния съд от 1987 г., което практически отряза достъпа до съдебната зала на инвеститорите, подписали споразумение за преминаване през процес на арбитраж.
Оттогава брокерите имат глас в управлението на собствената си правосъдна система, дори вкараха представител на инвестиционната общност във всеки тричленен състав от заседатели. Ето защо човек не може да не се запита какво всъщност цели Регулаторният орган на финансовата индустрия (FINRA), чиито заплати идват от Уолстрийт, като препоръчва нещо, което ще помага на инвеститорите в съдилищата на FINRA – възможност за панел без служители в брокерски къщи.
Когато инвеститорите се обръщат към FINRA с твърдението, че са загубили $100 хил. или повече, институцията е длъжна да включи представител на финансовия свят. Защо здравомислещ човек в брокерската индустрия изобщо би си помислил да се откаже от този лост?
Загадката се задълбочава от откритието, че статуквото е било много по-изгодно за Уолстрийт, отколкото сме си мислели. През последните две години тече пилотна програма на FINRA в 14 брокерски къщи, съгласили се да дадат на клиентите си опцията да извадят браншовия представител от арбитражния панел.

История на решенията

За този период 23 дела са стигнали до решение без предварително постигнато споразумение. Познайте какво? Инвеститорите са спечелили половината от шестте дела, в които е имало финансов професионалист в панела, но цели 12 от 17 спора (над 70%), където сред съдебните заседатели не е имало човек от Уолстрийт.
„Самият характер на процедурата се променя, когато панелът е изграден изцяло от обикновени граждани“, казва Сет Липнър, адвокат от Лонг Айлънд, Ню Йорк. Той представлява ищци в две от делата по пилотната програма, в които инвеститорите са спечелили в отсъствието на финансов професионалист. И добавя: „Хората са по-настойчиви в желанието си да разберат за случилото се ужасно събитие.“
Нанси Къндън, говорител на FINRA, заяви в имейл, че „има твърде малко отсъждания, за да се правят статистически заключения“. Арбитрите от Уолстрийт не участват в дела, при които инвеститорите декларират загуби под $100 хил., тъй като те се решават от един представител на гражданската общност.
Този месец FINRA ще поиска от Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) промяна в правилата, която да даде на инвеститорите опцията делата им да бъдат гледани от състави без представител на финансовата индустрия, с което пилотната програма ще стане постоянна. Молбата идва от добрата половинка в двойствената същност на FINRA като саморегулатор. Понякога институцията изпълнява задължението си да предпазва капиталовложителите (като при настоящото предложение), но често пъти мисията й бива осуетявана, когато брокерите, които осигуряват бюджета й, тласкат агенцията към повърхностна регулация.
SEC ще се стреми към обществена дискусия по предложенията на FINRA и можете да се обзаложите, че обичайните заподозрени ще се включат с тежката артилерия.
Андрю де Соуза, говорител на Асоциацията на фондовата индустрия и финансовите пазари (SIFMA), заяви, че организацията иска да види окончателното предложение на FINRA и едва тогава ще изкаже мнение. SIFMA обаче е известна със слабостта си към браншовите арбитри.
През 2007 г. асоциацията публикува Бяла книга, представяща арбитража като справедлив процес, в който гражданите са облагодетелствани от присъствието в панела на човек от бизнеса с ценни книжа, отчасти защото, само не се смейте, „могат да научат от него“ полезни неща за привичките на сектора.

Съмнителна справедливост

Ползите от този образователен елемент явно остават незабележими за оскърбените инвеститори. Според проучване, проведено през 2008 г. от двама професори по право сред участници в арбитражни процедури, четирима от всеки десет инвеститори са имали притеснения относно процеса още преди да подадат иска си. На изходната точка броят им е шест от десет.
Въпреки очевидното предимство за Уолстрийт от присъствието на собствен човек в панела, съществуват политически основания, поради които определени групи от сектора могат да подкрепят предложението на FINRA – сили, които заплашват задължителния арбитраж като цяло. По закона „Дод-Франк“ SEC проучва дали договорите за арбитраж са в обществен интерес. Още преди това Законът за справедливост на арбитража от 2009 г. повдигна някои въпросителни по темата.
Ако проинвеститорското предложение мине, SEC ще може по-лесно да оправдае запазването на задължителния арбитраж – скъпоценния механизъм на Уолстрийт да стои извън съдебните зали.
„Това стои зад инициативата“, казва Райън Бахтиари, адвокат от Калифорния, който спечели $1,56 млн. за клиентите си в две дела без представители на Уолстрийт в панела.
Къндън отбелязва, че пилотната програма е започнала през 2008 г., т.е. „преди регулаторната реформа“, и целта на предложението е да даде „избор“ на инвеститорите.
По същата логика могат да оставят на клиентите да решават дали изобщо искат арбитраж, което ще даде достъп на пострадалите инвеститори до съда. Не очаквайте обаче подобна идея да дойде от подвластната на Уолстрийт FINRA.