Ройтерс

Федералният резерв на Бен Бернанке е обсебен от собствени демони. Заложници на ужасните спомени от 30-те години и японския опит от 90-те и началото на новото хилядолетие, специалистите, които днес доминират Федералната комисия за отворен пазар (FOMC), демонстрират натрапчив импулс да човъркат паричната политика в стремежа си да решат всички неволи на американската икономика.
Ако инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен, както твърди Милтън Фридман, то политиката на Фед има по-незначителна роля за преодоляване на проблеми в реалната икономика, като растящия търговски дефицит, замиращия жилищен пазар, бавния растеж и безработицата.
Високите очаквания за нова сериозна порция количествено облекчаване (QE2) на практика задължават Фед да активира опцията. Централната банка трябва да действа, в противен случай рискува огромен и неконтролируем спад при всички класове активи (облигации, акции, суровини и валути).
След дръпването на спусъка обаче членовете на FOMC трябва да се въздържат от нови промени и да оставят естествените циклични процеси на възстановяване и структурните реформи да подействат.

Високомерие

Фед никога не е разполагал с толкова голям научен капацитет на ръководно равнище.
Именно заради високата теоретична подготовка на ръководните си служители банката надценява способността си да направлява икономиката, да контролира инфлацията и растежа. Има риск реалната икономика и финансовите пазари да бъдат превърнати в гигантски лабораторен експеримент за изпробване на различни теории за въздействие на паричната политика.
Само защото единственият наличен инструмент (паричната политика) е чук, не означава, че всеки проблем (работни места, растеж, търговски дефицит) е пирон. Трябва да знаеш не само кога да се намесиш, но и кога да се оттеглиш и да оставиш икономиката и пазарите на естествения им ход.

Отплата

На среща с Националната асоциация на бизнес икономистите в Денвър по-рано тази седмица президентът на Федералната резервна банка в Канзас Сити Томас Хьониг укори колегите си, че се поддават на натиска да направят „нещо, каквото и да е“, за връщане на икономиката към пълна заетост.
„Новото количествено облекчаване може и да действа в изчистените теоретични модели, но не съм толкова сигурен, че ще даде резултат в реалния свят. Ще отбележа, че FOMC никога не е бил много добър във фините настройки или управлението на инфлацията и инфлационните очаквания за постигане на желаните резултати.“
Хьониг се съмнява, че новите покупки на активи могат сериозно и трайно да редуцират дългосрочните лихви при настоящите условия. Дори да стане, въздействието върху икономическата активност вероятно ще е малко. Лихвите бяха смъкнати до безпрецедентно ниски равнища и задържани в това положение продължителен период от време. Реакцията на икономиката бе положителна, но скромна, посочва той.
„Вкарването на още трилион долара в системата“ само ще предизвика финансова спекулация. „Просто няма убедителни доказателства, че допълнителната ликвидност ще е особено ефективна в насърчаването на нови инвестиции, ускоряването на потреблението или смекчаването на последиците от изчистването на задълженията, което, да се надяваме, е към края си“, продължава финансистът.
Хьониг се съмнява, че Фед е в състояние да излезе от QE2 навреме и предпазливо. „Не вярвам, че Федералният резерв или която и да било друга институция притежава прозорливостта да го направи в точния момент и с правилното темпо. Може да стане на теория. На практика обаче Фед няма добри постижения в това отношение.“

Панацея

Хьониг звучи по-убедително от колегите си. Защитниците на QE2 така и не формулираха целите му (било то определено равнище на инфлацията или цените), как ще функционира (чрез понижаване на лихвите по заемите или чрез покачване цените на активите), колко големи ефекти могат да се очакват (смъкване на доходността с 15-20 базисни пункта или с 50), нито пък посочиха как подходът ще доведе до по-голямо производство и повече работни места.
Вицепрезидентът на Федералната резервна банка в Ню Йорк Брайън Сак, който е начело на звеното, което ще реализира политиката, изрази увереност миналата седмица, че мярката ще има резултат, но не поясни как точно или в какъв мащаб.
Сак избегна критиките за страничните ефекти от програмата. „Що се отнася до разходите по това разширяване на баланса, оценката е нещо още по-сложно. Това е работа на FOMC, така че няма да влизам в пространна дискусия за всички потенциални разноски.“
Ако новото количествено облекчаване бъде осъществено в достатъчно голям размер, без съмнение ще доведе до инфлация някъде в системата.
При тази неяснота по въпроса как действат инжекциите с ликвидност и какво е движението им из пазарите и икономиката, Фед няма почти никаква представа колко инфлация ще произведат те, при кои цени и в кои точки на света. Повечето ползи от свръхниските лихви и QE в Япония изтекоха в чужбина чрез кери трейда с йената.
Самата перспектива за QE2 вече произвежда сериозна инфлация – просто не в правилните продукти (дава отражение в цените на активите и суровините, а не в тези на потребителските стоки и услуги). Не и на правилното място (политиката на Фед подклажда инфлацията в нововъзникващите пазари и страните – производителки на суровини, вместо в САЩ).
Сегашният модел на инфлацията зловещо наподобява статистиката за явлението между 2004 г. и 2008 г.
Инфлация се наблюдава при търсенето и цените на ликвидни активи (облигации, акции, суровини), където от инвеститорите не се налага да поемат дългосрочни ангажименти (за разлика от вложенията в сгради, съоръжения и работни места). Освен това се случва в най-силните региони на глобалната икономика - нововъзникващите азиатски пазари.