Меглена Кунева, съветник на вицепрезидента на ЕК и комисар по транспорта Сим Калас

Тази година ще бъде направен преглед на втората фаза от интеграция на вътрешния пазар и изводът, който вече беше предложен от бившия комисар Марио Монти, е, че вътрешен пазар на практика все още няма. Има отделни добри попадения, вървим в правилната посока, но вътрешният пазар страда от много бариери и ограничения.
Отварянето на пазара и поддържането на отворена икономика са част и от общата визия на комисията „Барозу“ и на Стратегията 2020 г.
След като излезем от икономическата криза, икономиката няма да е същата, тя ще се базира на друг тип образование, на друг тип иновации, на друг тип интелигентност. Затова е добре отсега да помислим какъв ще е българският заместител на думата smart, която стои пред всеки сегмент на икономиката. Ако погледнем какво се случва у нас и как се готвим за това, имаме основание да бъдем по-амбициозни.
Транспортът, както и много други сектори, е въпрос на сериозно влагане в образование и в поддържане на квалификация през целия живот. Трябва най-сетне да направим транспорта единен за ЕС, да бъде интегриран и да е ефикасен. Докато ги няма тези три понятия, транспортът няма да бъде система.
Първото, с което се заема Бялата книга, това е жп транспортът. В този сегмент имаме и най-много проблеми, защото нямаме либерализация. Счита се, че от гледна точка на общността това е най-неефикасният транспорт. Вътрешният, националният, домашният транспорт е почти изцяло изключен от конкуренция между различни държави. Съществува си в своя паралелен свят така, както е било, преди въобще да я има идеята за Европейски съюз. Нямам несъгласие, че жп транспортът трябва да е задължение за публична услуга така, както е електричеството, водата. Но само под прикритието на публичните услуги често се заобикаля каквато и да е било обществена поръчка. Комисията ще предложи да се направи мрежа, в която ще влязат управлението, мениджърите, националните регулатори и настоящите оператори. Това вече е изпитано във въздушния транспорт, който е най-добре интегрираната част на европейския транспорт. ЕК ще преследва либерализацията на железопътния сектор, така че да се осигури международно състезание.

Съчетаването на инфраструктурите изисква много вложения

Слабост на жп транспорта е невъзможността да се съчетаят инфраструктурите, включително и системите за сигнализация. Тяхното осъвременяване ще изисква много инвестиции. Ще бъде направен точен анализ колко ще струва всичко това. Колкото по-добре и по-скоро България е подготвена да каже колко ще й струва, ще бъде подпомогната и комисията, за да оперира с по-верни данни. Другите мерки в тази област са свързани с ефикасността на работата. За да се превози една стока от граница до граница, документите и изискванията са доста различни. Постигането на взаимно признаване ще е голямо облекчение за превозвачите, особено за по-малките фирми.

По-дългите превозни средства ще замърсяват по-малко

ЕК признава, че в областта на сухопътния транспорт има много по-голяма конкуренция. Това е обяснимо – инфраструктурата по-лесно се поддава на обща хармонизация. Комисията ще предложи да се повиши дължината на превозните средства, защото по този начин ще може да се намалят въглеродните емисии и да се направи по-ефективен транспортът. Има предложение самата форма на камионите да бъде аеродинамична. Ще се вложат пари, за да може това да се случи и да се намали разходът на гориво.
Предстоят промени и в областта на авиацията. Въпреки че имаме законодателство, което казва, че трябва да се отвори пазарът за наземни услуги, това на практика не се случва. Защо хората да се стараят да измислят по-нови и по-добри неща, ако знаят, че няма да бъдат допуснати до пазара?! Все още има проблем и с локацията на слотове. Затова ЕК предлага проблемът да се уреди чрез търговски механизъм, а не както е в момента по административен път. Повече внимание ще се обърне на морския транспорт. Преди всичко, защото мисленето в ЕК е как могат да се свържат отделните видове транспорт.