Николай Кокинов, градски прокурор на София

В редица европейски страни броят на прокурорите на 100 000 души е по-малък, отколкото в България, но те не се занимават с всичко това, с което се занимава българският прокурор. Там, когато гражданинът има проблем, сезира съответния контролен орган – строителният надзор, ако е за незаконно строителство, или полицията, ако са му откраднали колата. В България е обратното. Гражданинът идва при прокурора и му се жали от всичко, дори че кучето на съседа му лае силно.
Вършим и работата на контролните органи. Те ни пращат хиляди страници и казват:“Вижте дали тук няма някакво престъпление“. А те защо не са видели, не са наложили санкции на административните нарушения и да оставят за прокуратурата само престъпленията?! Така прокуратурата се превръща в своеобразна пощенска кутия. Може би 50 % от работата ни е несвойствена, вън от наказателното производство.
Кой трябва да сложи ред в отношенията между институциите? Просто всеки трябва да си върши работата. Преди време Министерството на земеделието беше изпратило на Районна прокуратура документите за 5000 заменки. И прокуратурата ги върна обратно на инспектората на министерството, като задържа само 28 от случаите, където имаше данни за престъпление.
Прокуратурата като институция опитва да се преструктурира, но трябва и да ни се помогне. Висшият съдебен съвет трябва да прецени къде да укрепи структурите, съобразно броя на хората и спецификата на селището – т.е. да пренасочи прокурори от едно място на друго. Това, естествено, е въпрос на държавна политика.
Прокуратурата има механизми да оптимизира работата си. Факт е, че от 1700 щата са заети 1400. Тази икономия е за сметка на натоварването.