Ройтерс

Разпалените слухове за валутна война отстъпиха пред несигурно примирие, но битката, която доскоро се смяташе за измислена война, все още може да прерасне в открит конфликт.
Причината е, че комюникето, което публикуваха финансовите министри от Групата на 20-те водещи икономики след срещата си в Южна Корея този уикенд, само поприкри коренно различните възгледи на двете основни воюващи страни – САЩ и Китай.
Понякога международните срещи посяват семената на споразумения, които с времето дават политически плодове. Но в повечето случаи каквото виждаш, това и получаваш.
А това, което видяха световните пазари в Кенджу, бяха две държави с противоположни възгледи относно отговорностите за световния дисбаланс, който поражда валутна волатилност и заплашва да се разрасне в протекционизъм като този, който ни порази през 30-те години на миналия век. И то във време, когато световното икономическо възстановяване, по думите на Г-20, е „крехко и непостоянно“.

Безпокойство за възстановяването

„Щеше ми се да бяхме постигнали по-съществен напредък в областта на валутите, заяви канадският финансов министър Джим Флахърти. Наистина постигнахме целенасочен напредък, но бяхме дърпани назад от натиска на Китай и някои други държави. Смятам, че се засилва безпокойството по отношение крехкостта на икономическото възстановяване.“
Вашингтон все пак реши да настоява, че страните с големи търговски излишъци, главно Китай, трябва да позволят на валутите си да поскъпнат.
Какъв е резултатът? Комюникето включва призив за по-пазарно ориентирани системи за валутен обмен, избягване на конкуриращото се обезценяване на валутите и стремеж към пълна програма от политики за намаляване дисбаланса по текущите сметки.
Развиващите се страни от своя страна разкритикуваха богатите държави, че са задействали печатниците си за пари и са наводнили пазарите с кеш, който надува балони при активите и принуждава валутите на конкурентите им да растат в ущърб на износните индустрии, на които новоразвиващите се пазари разчитат за растежа.
Какъв е резултатът? Обещание в заключителното комюнике, че страните, емитиращи резервни валути (кодово наименование на САЩ), ще бъдат бдителни за прекалена волатилност и дезорганизирани движения във валутните курсове.
„Резултатът от срещата на Г-20 ясно показва, че има напредък в дебата за политиката за ребалансиране на световната икономика“, заяви Томас Столпър от Goldman Sachs в Лондон. „В същото време това не е изявление в стила на Споразумението от Плаза, което да сигнализира за широка договореност за ролята на валутите в световното ребалансиране“, добави той, като направи препратка към споразумението от 1985 г., сключено от пет водещи нации с цел да потиснат стойността на долара.
Крис Търнър от ING Commercial Banking в Лондон твърди, че страните от Г-20 са надминали очакванията на пазара, като са се споразумели за доста изчерпателен пакет от реформи. Вашингтон обеща да не девалвира долара в замяна на споразумение с новоразвиващите се икономики да позволят на валутите си да поскъпнат.
Ако погледнем ситуацията през този ракурс, изненадващото споразумение за увеличение с 6% на квотите, даващи право на глас на развиващите се страни в МВФ, е част от една доста по-мащабна сделка.
„САЩ вече предупреждават, че по-голямото представителство изисква и по-големи отговорности. Затова и новоразвиващите се страни би трябвало да позволят на валутите си по-голяма свобода“, посочва Търнър в свое съобщение.
И все пак нищо от атмосферата в Кенджу не подсказваше, че се задава нова епоха на световно сътрудничество.
Китайският министър на финансите Се Сюйжън поиска от богатите страни да възприемат по-отговорни политики. Германският министър на икономиката Райнер Брюдерле заяви, че количественото улеснение, което Федералният резерв планира, е равносилно на манипулация на обменния курс на долара.
Инициативата на американския финансов министър Тимъти Гайтнър за ограничаване на дисбаланса по текущите сметки до 4% от БВП също не бе посрещната особено радушно. Индия, Русия, Япония и Германия заедно с Китай, които бяха сред тактическите цели на Гайтнър, отхвърлиха споразумението.
Американски правителствени представители споделиха задоволството си, че идеята за целеви граници на дисбалансите е изместила фокуса на дебата по-далеч от твърде конкретния проблем със стойността на юана.
Флахърти обаче не бе единственият, който заяви, че не е „голям оптимист“ за способността на лидерите от Г-20 да се споразумеят за по-конкретни цели на срещата си в Сеул на 11 и 12 ноември.
„Някои страни с право посочват, че са налице доста специфични обстоятелства на национално ниво, така че едва ли всички държави ще са склонни да се обвържат с конкретни общи числа“, посочи и британският финансов министър Джордж Озборн.

Сплотен надзорен комитет?

И макар в някои важни сфери да се появиха признаци на постигнат напредък, заключителното комюнике не съдържа никакви сигнали за „крехък компромис между конкуриращи се интереси“, твърди Гарет Бари от UBS в Сингапур.
Макар че едва ли ще видим много промени след Кенджу, все още се питаме дали група, толкова разнородна като Г-20, може да играе ролята на сплотен комитет за надзор на глобалната икономика.
Подкрепящите идеята отбелязват, че групата за пръв път се е осмелила да се захване с бъркотията около валутните курсове.
„Според мен днешните постижения показват, че Г-20 ще може да се справи успешно с отговорностите си“, заяви еврокомисарят по икономическите и паричните въпроси Оли Рен.
Скептиците обаче посочват, че епохалната сделка за преразпределение на силите в МВФ е била уредена не на пленума на Г-20, а на срещата между страните от Г-7 и тези от БРИК – Бразилия, Русия, Индия и Китай.
Въпреки това Анхел Гурия, поканен в Кенджу в качеството си на председател на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), настоява, че промените в МВФ и последното споразумение по новите глобални правила за капитала на банките биха били непостижими без Г-20.
По повод пакта за гласовете в МВФ Гурия подчерта: „Това споразумение е много важен вот на доверие за Г-20.“
Страните членки на Г-20, които общо управляват над 80% от световната икономика, направиха много сериозни усилия за подобряване на комуникацията вътре в групата, посочи той. И добави: „Зоната на комфорт в групата се разширява и това е гаранция, че би било възможно в бъдеще да разговаряме дори за някои сложни и неудобни проблеми. Г-20 осигурява добър баланс между легитимност и капацитет за вземане на решения и рамка за осигуряване реализацията на тези решения.“