Иглика Горанова

Неправителствени организации за обществена полза се питаха вчера има ли смисъл да съществува отдел от трима души в правосъдното ведомство, който да поддържа регистър с техните отчети. И да им казва дали могат да продължат да бъдат такива организации или не. Питаха се още дали този отдел може да прочете трудовете им и дали въобще ги чете. И с основание. Един отчет е средно от по 30 страници и за да се справят с творчеството на всички 8820 действащи организации, на тримата чиновници им се налага да четат денонощно. Нещо, което със сигурност не правят. Най-малкото защото работят пет дни в седмицата по 8 часа и ползват задължителен отпуск. Отделно болнични.
И без кръгла маса е ясно, че смисъл от такъв отдел няма. Няма смисъл и от поддръжка на регистър, при положение че тези организации вече са се регистрирали в съда. Но какво, като всички знаят?
Геният на администрацията е в това – да произвежда още и още бюрокрация - нещо, което е забелязал и героят на Илф и Петров - великият комбинатор Остап Бендер, който обяснява влечението си към създаването на нови административни структури от типа „Рога и копита“ така: „Необходимо е да се смесим с бодрата маса служащи. Мен отдавна ме влече към административна дейност. По душа съм бюрократ и тъпак. Ние ще доставяме нещо много смешно, да речем, рога и копита за нуждите на гребенарската и мундщучната промишленост.“

Сбърканият модел

В разгара на идеите за реформи на държавната администрация в. „Класа“ няколко месеца се занимаваше със сбъркания модел на финансиране на неправителствените организации в обществена полза от държавния бюджет, при положение че има еврофондове за тази работа. Стигнахме до извода, че у нас има излишни пари, след като държавата си позволява да финансира годишно няколко НПО-та от регистъра на МП с около 800 хил. лв. в условия на категорична непрозрачност. И това, при положение че ЕС отпуска сериозни средства за проекти, които са написани читаво. Показахме, че има нещо сбъркано в цялата система - от регистрацията на сдруженията до тяхното финансиране от хазната.
Така например заради тромавите процедури по регистрация големи организации са предпочели да се запишат като организации в частна полза. Спестили са си излишната бумащина. Както и удоволствието да се разхождат с папки с отчети до МП, които да се складират някъде, но не и в интернет пространството.
В напразните си опити да се доберем до начина, по който се финансират организациите от хазната, стигнахме дотам, че да се съдим с Министерството на правосъдието, защото ни отказват достъп до информация за имената на чиновниците, които участват в комисиите, които разпределят средствата. Било тайна по смисъла на Закона за защита на личните данни. По тази логика и журналистите не трябва да се подписват с двете си имена под дописките.

Какъв е изходът?

Във всеки случай решението на проблема не е в това, да се реорганизира и оптимизира работата на отдел „Рога и копита“.
Когато структурите не могат да се справят със задачите, които са им възложени (пък било то и лишени от особен смисъл), е редно да бъдат закрити.
А работа на държавата е да преосмисли тегавите процедури на регистрация на фондациите, така че да не се стига до парадокси. Пак работа на управлението е да реши и къде да бъде контролът върху тях. Както и да спре най-сетне кранчето на излишното наливане на държавни средства в НПО-та, при положение че има еврофондове за тази цел.