„Блумбърг“

Световната парична система е на път да се срине. Наближава краят на щатския долар като основната резервна валута в света, но повечето инвеститори и държавници не си дават сметка за последиците.
Единствените въпросителни са колко дълго ще продължи разпадът на настоящата рамка и още колко поразии ще бъдат нанесени от новите програми за количествено улеснение и по-радикалните мерки на паричната политика за укрепване на системата.

Непоносими слабости

Независимо дали ще е продължително, или рязко, преминаването към стабилна парична система ще стане възможно едва когато слабостите на статуквото станат непоносими. Подобен преход по дефиниция е нелинеен, така че пророчествата на централната банка, достигнати чрез екстраполиране на историческите данни, не са ориентир за това, какво точно ни чака.
Най-невероятното в момента е липсата на истински интелигентна дискусия сред ръководните държавници по темата за провала на паричната политика и следствията й за бъдещия икономически и политически пейзаж на света. Без радикална реформа в международен мащаб обаче повечето икономически прогнози са напълно безполезни.
Издайническите признаци за предстоящите проблеми са повече от очевидни. Само преди няколко месеца председателят на американския Федерален резерв Бен Бернанке и съпровождащият го хор от високопоставени представители на централната банка говореха за изходните стратегии от раздутия баланс на институцията и изтеглянето на рекордната излишна ликвидност от финансовата система. Сега тези същите хора имат намерение да инжектират още пари в системата, за да стимулират икономическия растеж.

Рисковани цели

И те съвсем не са единствените. Преди шест месеца главният икономист на Международния валутен фонд (МЕФ) Оливие Бланшар заяви, че вдигането на целевата инфлация от 2% на 4% няма да е твърде рисковано.
Подобни приказки сигурно лазят по нервите на търговските партньори на Америка (Китай, Индия, Русия и други), натрупали пирамиди от американски държавни облигации с нулева доходност. Какво ти убежище! По-скоро риск без възвръщаемост. Препирните между централните банкери за валутното манипулиране и растящото търговско напрежение далеч не укрепват вярата ни в сценариите за постигането на устойчив икономически растеж и връщането към благоденствието.
Няма никакъв шанс за контролирано обезвреждане на крайностите в глобалната парична политика. Бернанке и неговите колеги Жан-Клод Трише и Марвин Кинг, съответно централни банкери на Европа и на Великобритания, градят най-нестабилната кула в историята на паричната политика. В опитите си да укрепят системата тези т. нар. пазители на паричната стабилност създадоха единствено крематориум за книжните пари. Нещата са необратими. Количественото улеснение спокойно може да се превърне в норма.
Инвеститорите изглеждат убедени, че кредитната криза от 2008 г. е необичайно събитие, което едва ли има шанс да се повтори. Това обаче си е чисто бленуване. Паричната политика сама се натика в ъгъла. Сегашният курс ще доведе до още балони и сривове.
Финансовите пазари и институциите ясно долавят безпокойството по масовото насочване към уж сигурните активи като американските държавни облигации и корпоративните задължения с незначителна доходност, както и по нежеланието на търговските банки да отпускат кредити. Заклещени сме в огромен капан на ликвидността. Иронията е, че ако централните банки по света успеят да създадат така желаната инфлация, стойността на тези сигурни активи ще бъде унищожена. На косъм сме от истински погром.
Педантичният манталитет на централните банкери обаче им диктува, че сегашната тактика ще създаде точно необходимото количество инфлация. С нарастването й потребителите ще харчат, за да се отърват от поевтиняващите се щатски долари, което пък щяло да стимулира икономиката. Така ще получим стабилна основа за растежа, което ще позволи вдигането на лихвените проценти, надяват се те.

Тънка нишка

Каквото и да пише в наръчника им обаче, способността на финансовите пазари да излизат извън целта не бива да бъде надценявана. Вярата на официалните представители и финансовите пазари в реализирането на толкова фина настройка е направо нелепа, но е и тънката нишка, върху която почива остатъкът от инвеститорското и бизнес доверие.
Разпадът на паричната система ще е хаотичен. Покачването на инфлацията ще нанесе сериозни щети. Ударът върху активите с фиксиран доход ще е незабавен. Валутните пазари ще станат неадекватни, а икономиката – още по-крехка и непредвидима.
Златото е несъвършен, но сравнително надежден индикатор за степента на настоящото и бъдещото парично разрушение. Покачването в доларовата себестойност на метала до $1381 за тройунция (рекорд в номинално измерение) съвпадна по време с приказките за ново количествено улеснение и видимите разногласия между водещите нации по въпросите за световната търговия и валутната политика.
Вечните песимисти виждат балон в цената на златото, без да разбират, че единственото нещо, което се ускорява, е упадъкът на книжната валута. Федералният резерв се готви за атака срещу стойността на долара с убеждението, че това е най-целесъобразният начин да бъдат обезвредени дефлационните пазарни сили. Обикновеният човек е в пълно неведение, както и трябва да бъде. Инфлацията е успешна само когато хората не я очакват.
Внезапният порой от коментари за златото не е признак за балон. Противниците на ценния метал правят огромна услуга на онези, които съзнават историческия момент – те допринасят за изгодното позициониране на актива с най-големи шансове да бъде единственият оцелял.