Борис Гарванов, председател на УС на Националната асоциация на фирми за търговска сигурност и охрана (НАФТСО)

В охранителния бранш над 1100 компании са лицензирани, като в тях работят над 60 хил. души според данните на НОИ. Както в цялата икономика, така и в нашия сектор има покачване на сенчестия бизнес. Склонен съм да вярвам на данните, които излязоха преди известно време, че в България сивата икономика е между 30 и 35 на сто. Охранителният бранш не се отличава от другите и смятам, че при нас на тъмно работят около 35% от компаниите. Лошото е, че в период на криза сивият сектор се увеличи видимо и някои фирми, които бяха излезли на светло, отново преминаха на тъмно, за да могат да оцелеят.
Законът за частната охранителна дейност, който ползваме от три години насам, добре регулира дейността на компаниите. Има някои неудачи, които се опитваме да оправим, но за съжаление нямаме законодателна инициатива. За нас е много важно обучението на охранителите, непрекъснато говорим за качество на услугата. Такова не може да бъде дадено, ако се неглижират проблемите и сме наели човек просто защото в страната безработицата е голяма. Не е тайна, че повечето от охранителите са бивши служители на МВР и Министерството на отбраната, освен това те притежават законно оръжие и могат да бъдат използвани в обекти с въоръжена охрана. Би било ограничение да се направи възрастовата граница, но пазарът и клиентите налагат охранителят да бъде по-млад, по-буден, физически трениран или с други думи казано - с “бистър ум и хладно сърце”.

Много от служителите са хора в пенсионна възраст, а клиентите искат по-млади

Откровено казано, доста от служителите в охранителните фирми са хора в пенсионна възраст. Въпреки това има сериозни и големи фирми, които имат стриктни критерии за подбор на персонал, и сами разбирате, че когато обектът е техническа охрана или СОТ, не може в патрулната кола да има възрастни. Подобна ситуация и обстановка налага на служителя да бъде енергичен и млад. Освен възрастните хора има и неквалифицирани студенти, които работят в охранителните фирми. Те се използват предимно за мониторинг функции, разговарят с клиенти и патрулни коли. Това им служи като опит и е добре за тях.
В сектора средната работна заплата е ниска. Правихме анкета, която отчита, че средното заплащане е в рамките на около 350 лв. Това е сериозен проблем. Първо, защото в режим на криза клиентите искат високо качество на услугата, и, второ – държат и на ниската цена. Всичко това затруднява подбора на кадрите. Според нашето проучване клиентът търси цената и с течение на годините сме свидетели на тенденцията тя да намалява. Изискванията към качеството обаче се увеличават.

И високата конкуренция сваля цените

От друга страна, у нас наличието на твърде много фирми за мащабите на пазара повишава конкуренцията, а в същия момент клиентът вдига изискванията си и крайният ефект е, че сега почти всички фирми дават една и съща цена. Например охраната на едно жилище месечно е около 25 лв. без ДДС, наблюдението на къщи и вили в по-отдалечени райони струва 30 лв., а при магазини, офиси, складове таксата е 35 лв. При физическата охрана схемата е по-различна. Там се определя месечна заплата на охранителя, който трябва да направи необходимите 180 часа за периода. В този сегмент можем да видим цена от 500 лв. до 850-900 лв., като това не е заплата, а таксата, която възложителят плаща на фирмата.
Хубавото е, че въпреки кризата фирмите, които членуват в НАФТСО, спазват етичен кодекс и бизнесът им е прозрачен. Благодарение на имиджа, който са създали през тези години, и разнообразието на услуги, които предоставят, от началото на кризата до сега приходите им не са намалели сериозно. Проблемът не е в постъпленията, а в обема на предоставяните охранителни услуги. За съжаление в условията на криза клиентите считат, че охраната е вид административен разход, и когато стартират ограничаване на харчовете си, съкращават именно парите за подобни услуги. Например фирмите намаляват бройката на служителите, което застрашава сигурността на обекта. В някои случаи дори се прибягва до прекъсване на охранителната дейност, което определено не е най-разумното решение с оглед на безопасността на обектите и на клиентите.