„Блумбърг“

Застрашена е животоподдържащата система за Гърция, Ирландия, Португалия и Испания. Силно задлъжнелите нации от европейското валутно обединение не могат да преодолеят кризата с огромните си дефицити, без да получат достъп до кредитиране от централната банка.
Подписаното през миналия месец във френския град Довил френско-германско споразумение и изявлението на европейските лидери от 29 октомври промениха из основи правилата за дълговете в еврозоната.
Всички 27 страни членки вече подкрепиха необходимостта от промени в Лисабонския договор в замяна на постоянен кризисен механизъм. Ключовият нов елемент е изявлението на европейските лидери, че бъдещите спасителни акции могат да протичат и с участието на частните кредитори. Още нищо не се знае за мащаба на приноса им, но вече е сигурно, че е разработен вариант за включването им в спешните спасителни намеси.
Споразумението между ръководителите на страните от Европейския съюз (ЕС) беше подсилено от две други събития от последните седмици.
Първо, германската решимост да наложи рекапитализация на частните кредитори вече звучи доста по-достоверно. Притежаваните и контролираните от правителството банки, които са собственици на голяма част от дълговете на периферните членки на еврозоната към германски финансови институции, вече прехвърлиха тези активи към лоши банки. Това означава, че кредиторите, които разполагат със сериозни политически връзки, вече не лобират пред германския кабинет за пълно спасяване на силно задлъжнелите евронации, като Гърция, Ирландия и Португалия. Освен това Германия вече не е притискана от обстоятелството, че стабилността на собствената й банкова система ще бъде застрашена от евентуален суверенен фалит в еврозоната.

Нов срив

Второ, в декларацията на ЕС от 29 октомври се упоменава изрично и „ролята на частния сектор“. В буквален прочит това би трябвало да се разтълкува като подкрепа за защита от загуби за всички официални кредитори по спасителния пакет за Гърция на стойност €110 млрд. и средствата, отпуснати от Европейския фонд за финансова стабилност (ЕФФС).
Тази концентрация на риска към „частни“ кредитори ще представлява качествено изменение на политиката. Заемните споразумения, сключени по-рано през тази година с Гърция, не дадоха привилегирован статут на двустранните междуправителствени кредити.
Това повдига въпроса, дали Европейската централна банка (ЕЦБ) трябва да бъде причислена към „частния сектор“. Проблемът е, че авоарите на институцията в гръцки държавни облигации са толкова големи, че за частните кредитори може да не остане нищо при евентуалното преструктуриране на дълговете на балканската еврочленка.
ЕЦБ, Международният валутен фонд (МВФ) и останалите официални кредитори със сигурност държат повече от половината от наличните гръцки дългови ценни книжа и делът им продължава да расте. Така цялостно процентно намаление от обявената стойност в размер на 20% може да означава над 40% при частните кредитори.
Спредовете по емитираните по-дългосрочни облигации от Гърция и други периферни евродържави могат да се покачат още повече, ако статутът на ЕФФС и ЕЦБ като привилегировани кредитори бъде затвърден.
След изявлението на лидерите от ЕС централната банка на съюза трудно би могла да продължи програмата си за закупуване на държавни облигации на южноевропейските страни, макар че необходимостта от тези покупки нарасна с разширяването на спредовете. Нещо повече, ЕЦБ ще трябва да стане по-предпазлива в изискванията си към обезпечението по заемите за периферните евродържави, тъй като вероятността от преструктуриране със загуби за частните кредитори вече се превърна в официална политика.
Това заплашва животоподдържащата система за периферията на валутното обединение. Колко важен е достъпът до кредитиране от ЕЦБ, се вижда от сериозните дефицити по текущите сметки на Гърция, Ирландия и Португалия, обуславящи нуждата им от нов чуждестранен капитал и удължаване на кредитните линии, които изтичат.

Огромни трансфери

Банковите системи на Гърция и Ирландия получиха по около €100 млрд. евро под формата на външно финансиране чрез обичайните парични операции на ЕЦБ през последните две години. Без тези огромни трансфери, възлизащи на около 40% от БВП при Гърция и 75% от БВП при Ирландия, икономиките на тези две страни щяха да пострадат от „внезапното пресъхване“ на капиталовите притоци, сполетяло централно- и източноевропейски държави, като България, Естония, Латвия и Литва, заради липсата на достъп до „прозорците“ за рефинансиране, които предлага ЕЦБ.
Банките и компаниите в Гърция и Ирландия са сериозно изолирани от международния капиталов пазар. Ако достъпът до „прозорците“ на ЕЦБ стане много по-труден, гърците и ирландците няма да могат да финансират сегашното си равнище на разходи и икономиките им ще се сринат.
Доходите и потреблението в задлъжнелите страни неминуемо ще намалеят сериозно, ако периферията на еврозоната бъде тласната към същата външна корекция, като претърпяната от страните в Централна и Източна Европа. Държавните приходи също ще се смъкнат, което още повече ще затрудни фискалната корекция.
Политическите системи на Гърция, Ирландия и Португалия в частност трябва да покажат решимостта на страните от Централна и Източна Европа, които продължават редовно да обслужват задълженията си. Без животоподдържащия механизъм на еврозоната бремето на тази тяхна задача ще бъде ужасяващо.