Богомил Герасимов
Експосланик на България в Мексико, 1976–1982 г

Заради икономическата криза МВнР ще закрива български дипломатически мисии в чужбина. Сред първите седем е посолството ни в Мексико.
Съчувствам на министър Николай Младенов, комуто се пада неприятната задача да свива щата на БГ дипломатите зад граница. Разбирам, че мярката е наложителна. Но не мога да проумея как България, вече член на Европейския съюз, ще пусне кепенците на посолството си в най-голямата и най-влиятелна държава в Латинска Америка?! При това държава, настроена повече от приятелски към България! Ще подкрепя с конкретни примери това свое твърдение.
Връщам се назад в годините, когато имах честта да бъда посланик на България в Мексико в продължение на два мандата – от 1976 -а до 1982-ра. Точно тогава бяха поставени основите на едно изключително ползотворно и перспективно сътрудничество между България и Мексико. И то във време, когато страната ни поддържаше активни контакти с една- единствена страна в Латинска Америка – социалистическа Куба!
Двама мексикански президенти - Луис Ечеверия и Хосе Лопес Портильо, личности с огромен авторитет и в западния свят, и в САЩ, показаха, че малка България им е близка, защото между българския и мексиканския народ съществуват немалко допирни точки, които могат да послужат за база на изключително ползотворни политически, икономически и културни контакти. Те дадоха старта на икономическото сътрудничество между двете държави, отвориха перспективи за общуване в сферата на селското стопанство, здравеопазването, спорта. Върхът на този възход бе достигнат през март 1981 г., когато в Мексико бе отбелязан по уникален начин 13-вековният юбилей на българската държава. Мексиканското правителство подари на България великолепна сграда в историческия център на столицата. С личното участие на председателката на Комитета за култура Людмила Живкова на 3 март 1981 г. в мексиканската столица бе открита представителна българска изложба в световноизвестния Антропологически музей, на която присъстваха над 2000 елитни гости. Президентът Хосе Лопес Портильо произнесе прочувствено слово за историческата съдба на мексиканския и българския народ, за богатството на техните култури и за реалните перспективи на приятелското им сътрудничество. Географските дистанции се скъсяваха, културите се сближаваха. И то във времето, когато Студената война все още бушуваше.
Явно тази близост между България и Мексико през 80-те години не се е харесала на Кремъл. Москва не можеше да приеме да свири втора цигулка, и то след малка България, в отношенията си с най-авторитетната държава в Латинска Америка. След мистериозната смърт на Людмила Живкова през юли 1981-ва приятелските ни отношения с Мексико умишлено бяха замразени, и то по инициатива на българската страна. А съратниците на Людмила Живкова, които участваха в честването на 1300-годишнината на България (между които и моя милост), бяха отстранени от постовете си и подложени на репресии. В отговор на това безумие мексиканският президент Лопес Портильо закри дипломатическата мисия на своята страна в българската столица.
Сега сюжетът се повтаря. Вместо да поправи грешката на тоталитарната власт, демократична България закрива мисията си в най-голямата латиноамериканска страна. Без натиск от Москва и под предлог за мижава икономия! Предстои да бъдат разпродадени и българските имоти в Мексико.

Остават мисиите ни в други латиноамерикански страни, с които далеч не сме имали толкова активни отношения - Венецуела, Чили или Аржентина. Питам се какъв е принципът на „свиването на щата” и „закриването на мисии в чужбина”?
Министър Младенов, не повтаряйте безумията на тоталитарната власт! Посолства се закриват лесно, приятелството се гради трудно и с години! Помислете не е ли твърде висока цената на икономиите, които се опитвате да осъществите?! Не е ли възможно те да бъдат реализирани по друг начин?!
Все още имате време да поправите грешката!