„Блумбърг“

„Пазарът мрази несигурността.“
Ако сте се помайвали близо до телевизор точно преди частичните парламентарни избори в САЩ или срещата на Федералния комитет по отворените пазари (FOMC) на Фед, или октомврийския доклад за трудовия пазар, не бихте могли да успеете да избягате лесно от това клише. То бе предпочитаната от анализиращите умни глави пословица.
Уолстрийт има подчертана слабост към подобни инвестиционни поговорки. Те сеят зараза сред общността на търговците, подобно на грипен вирус през декември. Повтаряйте подобни безмозъчни мантри до втръсване и скоро ще ги чуете да се разпространяват като безспорна мъдрост.

Плод на измама

Проблемът с тези предполагаеми труизми е, че съвсем очевидно не са по-достойни за доверие от хвърлената монета при жребий. Един по-внимателен поглед към напомнянето за отношението към несигурността ни разкрива, че то всъщност е плод на измама – една от онези фрази със силен емоционален заряд, които прехвърчат около работните места на трейдърите. Липсата на доказателства, които да подкрепят тези предположения, не изглежда да има кой знае какво значение.
За да разберем колко безсмислени всъщност са подобни изявления, нека разгледаме противоположната възможност. Могат ли пазарите да функционират без крилете на несигурността? Не е нужно да се впускаме в дълбокомислени анализи, за да осъзнаем, че пазарите всъщност се хранят от съмненията, частичната или недостоверна информация и липсата на консенсусни оценки.
Несигурността подхранва пазарния механизъм за търсене на подходящата цена. Инвестирането изисква разногласие на мненията. Когато се сблъскат с широко съгласие по справедливата стойност на определен актив, търговските обеми започват да падат. Без несигурност кой ще заеме противоположната на трейда ни позиция?
Историята ни учи, че когато бива пресрещана с противоположното становище – когато сигурността побеждава несигурността – тълпата обикновено застава от погрешната страна на бойната линия. В редки случаи, когато е налице почти абсолютна липса на несигурност на пазара, изходът обикновено е зрелищна катастрофа.
Спомнете си само периода на бум на технологични акции, когато всички бяха уверени, че печалбите на компаниите вече не са от значение. Несигурността бе забравена. И последва епичен крах.
След спукването на интернет балона на дневен ред бе неговата противоположност - акциите на рентабилните, освободени от задължения технологични компании се търгуваха на цена под номиналната си стойност. В редки случаи дори бяха продавани за по-малко от кеша, с който разполагаха. Инвеститорите можеха да се закълнат, че стойността на долара е само 75 цента.
Твърде незначима бе несигурността, която предхождаше рекордното дъно на фондовия пазар през март 2009 г. Почти всички бяха сигурни, че светът се срутва в бездната. В условията на масова и безразборна разпродажба на активи изглеждаше почти сигурно, че никой вече няма да си купува къща или кола или да праща децата си на училище, или пък да ги облича и храни. Как консенсусният механизъм бе задействан в този случай?

Никаква отплата

Предмет на дискусиите за несигурността всъщност е рискът. Всички неизвестни резултати съдържат риск и именно в това се крие възможността за загуба. Рискът е неотменима част от концепцията за несигурността. Всеки, който търси висока възвръщаемост, ще трябва да го приеме, тъй като без риск няма печалба.
Несигурността прави възможна т. нар. алфа, ръста над средния за пазара. Умните трейдъри знаят, че парите са в несигурността. Без нея няма риск, без риск няма шанс за резултати над общото равнище на пазара.
От юли, когато започна Ерата на несигурността, е регистриран скок от 26% в Morgan Stanley Cyclical Index, който обхваща компаниите, най-тясно свързани с нестабилната американска икономика.
Искате сигурност? Купете си американски държавни облигации. На разположение са и прекрасни двугодишни облигации с доходност от 0,41%.
Бъдещето по дефиниция е непознаваемо. Когато инвестирате, всъщност правите най-доброто си предположение за стойността на актив в даден момент след настоящия. В тази игра винаги го има елемента на несигурност. Можем да игнорираме различни възможни развития, да се отдадем на анализ на вероятностите, но никой не знае с абсолютна увереност какво ще ни донесе утрешният ден.

Гадателите от Уолстрийт

Онези, които твърдят обратното, очевидно не разбират как всъщност действат пазарите. Верността на това твърдение е видна от досегашните постижения на гадателите от Уолстрийт. Колкото и несигурно да ни се струва бъдещето, най-вероятните развои са повече от видни.
Да вземем за пример неизвестността около данъчните ставки. Пониженията, въведени от президента Буш през 2001 г. и 2003 г., ще бъдат отстранени или ще бъдат запазени. Пределните ставки ще нараснат с 3-4% или няма да нараснат. Данъкът върху прираста на капитал може да бъде върнат от 15% отново на 20% или да си остане на сегашното ниво.
Ефектът на тези стъпки върху икономиката не е толкова неразгадаем, дори за икономистите от Уолстрийт. Ето че несигурността е далеч по-обозрима, отколкото сигурно сте били подведени да вярвате от разпространените напоследък мантри. Дори данъкът върху дивидентите, който може да скочи от 15% на 39,6% в най-лошия случай, не е чак такава загадка, както може би ви изглежда. Много от акциите, носещи дивидент, се държат от необлагаеми сметки, сметки с отложено данъчно задължение или са собственост на необлагаеми пенсионни планове, фондации и тръстове. Това значително редуцира ефекта дори от тази несигурна данъчна промяна.
Повечето специалисти мразят несигурността главно защото често ги прави да изглеждат смешни. Пазарите обаче не изповядват подобен предразсъдък. Всъщност несигурността е техният главен двигател, причината за съществуването им.