„Блумбърг“

Ако президентът Барак Обама и председателят на Федералния резерв Бен Бернанке сериозно искат да помогнат на американската икономика, най-напред трябва да изчистят посланията си.
Да вземем за пример търговията, изключително чувствителен въпрос за лидерите на икономиките от Г-20, заседавали миналата седмица в Сеул. Идеята на Обама е да върне САЩ към благоденствие с помощта на износа. Жалко, че всички останали държави на тази планета са се сетили за това. САЩ са нетен вносител вече три десетилетия, което ще рече, че купуват повече стоки и услуги, отколкото продават.
Погледнато от друг ъгъл, американците потребяват повече, отколкото произвеждат, а разликата покриват със заеми от чужденците с интерес към активи в долари. Стремежът на Обама е да превърне САЩ в мощен износител, т.е. да заприличат повече на Китай.
„По-високият износ води до увеличаване на работните места и икономически растеж“, заяви Обама при представянето на експортния си съвет през юли. „При тази безработица засилването на експорта е задължително.“
Как САЩ ще станат нетен износител? Какво трябва да се направи, за да започне страната да продава повече стоки и услуги, отколкото купува, което ще й позволи да вдигне заетостта и брутния вътрешен продукт?
Много просто, трябва да увеличи брутното национално спестяване.
Някой да го каже на Бернанке. Председателят на Фед наскоро лансира нова програма за количествено улеснение (QE2) в опит да насърчи кредитирането и потреблението.

По-ниски лихви

Бернанке обясни действията на Фед и очакванията за QE2 в колонка във в. „Вашингтон пост“ от 4 ноември. Предния ден се състоя заседание, на което бе обявено намерението за закупуване на две- и 10-годишни държавни облигации за $600 млрд.
Централната банка иска да смъкне дългосрочните лихви, така че покупката на жилище да стане по-достъпна, а собствениците да могат да рефинансират. Икономисаните пари ще позволят на американците да харчат повече. По-благоприятните финансови условия ще вдигнат цените на акциите, от което потребителите ще се почувстват по-заможни, което пък ще провокира още по-голямо потребление в наричан от Бернанке „позитивен кръг“.
Позитивен за кого? Финансовият министър Тимъти Гайтнър си навлече негативни реакции преди няколко седмици, когато се опита да обвърже чуждестранните си колеги с ангажимент за редуциране на търговските дефицити и излишъци до 4% от БВП на съответната страна.
„Страните от Г-20 с упорити дефицити трябва да насърчат националното спестяване, като приемат достоверни фискални цели в средносрочен план, придружени от поносими равнища на дълга и като засилят износа си“, заяви Гайтнър в писмо от 20 октомври до колегите си от Г-20.
Ако целта е повишаване на БВП чрез нетен износ (разликата между износа и вноса), ще се наложи увеличаване на националното спестяване, както предлага Гайтнър. При равни други условия по-ниските лихви засилват стимула за потребление, а не спестяване, поради минималната възвръщаемост по депозитите.
Кое последно искаме? Повече разходи или спестявания? Финансовото министерство и Фед, изглежда, работят за противоположни цели.
Държавните представители вероятно ще кажат, че от значение са последователността на мерките и моментът на въвеждането им. Препоръчаният лек за балоните в жилищния сектор и кредитирането през първата половина на това десетилетие е изчистването на ливъриджа. След спукването на балона и срива на икономиката паричната и фискалната политика бяха ориентирани към насърчаването на заемите и потреблението, поне в краткосрочен план.
Стимулите все още клонят в тази посока, потвърждение за което е и QE2.
Обама бе принуден да убеждава участниците в срещата на Г-20, че действията на Фед са начин за насърчаване на икономическия растеж, а не опит да бъде обезценен доларът за увеличаване на износа.
Вярно е, че по-слабият долар ще направи американския износ по-евтин, а вноса – по-скъп, в близко бъдеще. В същото време обаче държавниците така и не обясниха как ще разберат кога краткосрочните лекове започват да вредят на дългосрочното здраве на икономиката. Веднага човек се сеща за доктрината на Фед за разпознаване на балоните при активите (определено като невъзможно) и реакцията (постфактум).
Освен това по-слабият долар може да не окаже желания ефект върху разкриването на работни места.
„Валутната еластичност на американския износ е сравнително малка“, казва Нийл Сос, главен икономист в Credit Suisse, визирайки скромното въздействие на по-евтиния долар върху експорта. „Далеч по-добър вариант е динамичното разрастване на останалите икономики.“

Смесено послание

Чуждестранните централни банки реагират на засиления капиталов приток чрез разхлабване на паричната политика, за да овладеят поскъпването на валутата си, така че тези страни ще растат по-бързо и ще купуват повече от износа ни, обяснява Сос.
Съществува и друг проблем. „Няма особена трудова еластичност в секторите, чиито стоки САЩ традиционно изнасят“, казва той.
Вземете за пример силно развитото земеделско производство, което обаче е с високо равнище на производителност. Увеличаването на селскостопанския експорт няма да разкрие толкова много нови работни места. Същото важи и за скъпите капиталови стоки, посочва Сос.
Определено звучи така, сякаш американските държавници бъркат симптома със заболяването и се опитват да се справят с проявлението, вместо с причината. При такъв подход не е чудно, че финансовото министерство и Фед излъчват противоречиви сигнали.