Стоян Александров, председател на Надзорния съвет на Д банк

От няколко години не мога да си обясня някои неща, които стават в банковия сектор, и поведението на Централната банка. Няма как да има високи лихви по депозитите, високи минимални резерви и да искаш ниски кредити. В същото време казваме, че има реален пазар за привличането на ресурси. Не съм съгласен с мнението, че банките имат ликвиден проблем. По-скоро те имат усещане за неприятно бъдеще. А в същото време на междубанковия пазар лихвеният процент е най-ниският в историята на България. Факт е, че кредитният бум у нас беше проспан и Централната банка не взе адекватни мерки. Големият приток на чужди инвестиции по линията на банковия сектор беше оправдан навремето по простата причина, че възвръщаемостта бе много висока. Нормално бе много от чуждите банки да насочат вниманието си към българския пазар. Дори имаше няколко финансови институции, които в опит да „откраднат“ най-добрите клиенти продадоха ресурс дори под цената му. Тогава бяха занижени много от изискванията за кредитиране от гледна точка на обезпеченост.
Сега ситуацията е изключително интересна. Лихвите по депозитите плахо намаляват и ако се запази това съотношение, все по-голяма част от кредитите ще стават необслужвани. Тези печалби, които търговските банки отчитаха, не са реалните, защото ние не сме провизирали коректно нашите кредитни портфейл. Банките нямат интерес да покажат цялата истина. По официална статистика 16-18% са лошите кредити, но смятам, че те са не по-малко от 22-25%, което е доста страшно. Банките имат лостове да ги преструктурират и затова голяма част от необслужваните заеми все още не са влезли в официалната статистика. Смятам, че идеята на финансовия министър Симеон Дянков за влагането на част от фискалния резерв в търговските банки е добра. Защо да не се помисли за вариант, при който търговските банки да имат достъп до фискалния резерв, което няма да ги кара на всяка цена да трупат тлъстини, да трупат ликвидност, която не им трябва в момента, а за черни дни. Това не е рефинансиране, а достъп до фискалния резерв, това са пари на държавата. Съвсем друг е въпросът, какъв да е този достъп и срещу какво. Много от търговските банки имат в портфейла си държавни ценни книжа и могат да ги заложат, т.е. може да загубят собствеността си, но така ще са по-сигурни и няма да държат на всяка цена скъп ресурс.