Д-р Лъчезар Аврамов, член на Общото събрание на БАН, номиниран за наградата за върхова наука на ЕС Descartes

БАН е основната изследователска структура на страната и в момента се намира в изключително тежко положение. Има обявени намерения за ликвидация на академията, т.е. за ликвидация на 60% от науката в България. Тази ликвидация се прави по няколко начина. Първият от тях е чрез финансово задушаване на БАН, като се съкращават бюджети. В България никой не обяснява на хората защо трябва да има обществени разходи за наука. Как стоят нещата у нас? Твърдението, че „наука се прави в университетите“, има подтекст и той е, че наука се прави само в университетите. Това е, което се разпространява от вицепремиера Симеон Дянков, образователния министър Сергей Игнатов и петима-шестима „чалга“ учени ежедневно и ежечасно. Искам да кажа, че наука се прави в университетите само в един смисъл - че не може качествено образование без научна среда, но голямата част от науката – финансово и организационно, се прави не в университетите, а в научните центрове и също така във фирмите, където се прави корпоративната наука. Знам кои са проблемите на БАН. Академията освен национален научен център е и университет.

Да нахраниш скарида с кит

Идеята да се разкъса на парчета и да се прати по университетите е изключително нелепа. В БАН работят 740 докторанти, това са около 25% от докторантите на държавата. В нея се подготвят и хиляди бакалаври и магистри. Има 34 проекта средно от по половин милион лева, които са за повишаване на квалификацията на дипломанти, учени, докторанти. Те се финансират от Европейския социален фонд. Въобще идеята да се разкъса академията и да се прехвърли към университетите е все едно да искате да нахраните скарида с кит. Смятам още, че поради съществуващата си структура БАН е единствената неразграбена система в България от 1989 година насам. Нашите управляващи се опитват да проведат реформа в БАН. Тази реформа в различните варианти на обявяването й се свързва само с едно – лишаване на академията от автономност, а тя се урежда от закона за БАН. Лишаването на академията от автономност ще доведе до разграбване.

Води се политика на изолационизъм

Не може да се отрече обаче, че БАН води в известен смисъл политика на изолационизъм през последните 15-20 години. Това значи, че не е информирала обществеността за значението на науката, и това се връща обратно върху БАН. Грях е на академията, че не се представи пред обществото през това време, БАН има управленски проблеми, има и проблеми с „феодални старци“, друг е въпросът да се каже, че всички са феодални старци и не правят наука. Това говори за липса на възпитание и за липса на информация. Аз съм член на Общото събрание на академията от три години и няколко пъти съм казвал, че ако се прави от държавата стратегия за научни изследвания, няма къде да бъде източникът освен в БАН. За този изолационизъм обаче си има причини, защото за изминалите 20 години академията е била на ръба на екзистенц-минимума. Следващият бюджет на БАН покрива някъде 80% от фонд „Работна заплата“ на академията, което означава, че трябва да се намали заплатата на учените. Това, че учените са докарани до мизерно съществуване, е по-малък проблем, защото някак си хората се адаптират, опасно е, че се ликвидират структурите. Закриването на БАН е национално престъпление. Затова ще направим абсолютно всичко възможно, за да се противопоставим, включително със съдебни дела, обръщане към международната общност, но в края на краищата всичко опира до политически решения. Ние ще продължим и с нормалните цивилизовани демократични начини – протести, писма, траурни знамена на фасадата. Тези неща са насочени към политиците, които взимат решенията. В момента се говори и за закона за БАН. Министър Игнатов каза, че за основата му се използва проектът на акад. Сендов, който е идеен и не е разписан като такъв, но това не е вярно. Той съществува като писмен текст и се движи по текстовете на стария закон и е променена само една идея и тя в е чл. 1, където е махнато, че БАН е автономна национална организация и е оставено, че е само национална организация. Което означава някакъв тип национализация на интелектуална структура и изпращане на академията под ръководството на администрацията.