Георги Ангелов, икономист от „Отворено общество“

В бюджет 2011 няма буфери, които да издържат при един лош сценарий през следващата година. Ако не издържи бюджетът, въпросът е какво ще правим, след като се разчита само на заеми и на резерви. Последните ще свършат до началото на следващата година. Има 40-50 % вероятност за лош сценарий, тъй като навсякъде в региона се наблюдава как никоя страна не може да вземе нищо от пазара.
И тогава идва Международният валутен фонд със своите условия и започва да управлява. Крайно време е България да направи реформите, които се бавят толкова време, за да тръгнат нещата и да знаят хората защо страдат. Реформи обаче не очаквам на този етап, защото предстоят избори догодина. За това според мен и през 2011 г. икономически страната няма да е по-различна, отколкото през тази година. Очаква ни висока безработица и единственият ни шанс е в Европейския съюз да потръгнат нещата и да ни издърпат нагоре.

Липсва дисциплина

Правителството на ГЕРБ не спазва собствените си обещания и никаква дисциплина. Бяха обещани стабилна политика, балансиран бюджет и да не се вдигат никакви данъци, но вече имаме най-големия бюджетен дефицит от Жан Виденов насам, което е фрапантно. Вдигането на осигуровките е голям данък на труда, а честата промяна на мнението на кабинета е сигнал за нестабилност. Това не са добри индикатори. Те няма да ни убият на момента, но няма да позволят бързо възстановяване и растеж и ще ни държат дълго сред най-бедните страни в Европа.
Всичко това води до натиск за популистки действия като национализиране на фондовете или пък на резерва на здравната каса. После ще се потърсят средствата от сребърния фонд, а може и от тези за затваряне на ядрените реактори след години. Така проблемите не се решават, а се замазват.
Един пример е здравеопазването, където проблемът не е в липсата на пари, а в начина, по който се харчат. Там цената на клиничните пътеки е ниска и за да бъде компенсирано това, се извършват манипулации, които не са необходими. За да се промени тази практика, трябва да се премахне административният начин на определяне на заплащането на здравните услуги. Необходимо е да има няколко здравни фонда, които да се договарят с болниците за цените и естествено да плащат на тези, които лекуват качествено и не вземат пари под масата. Електронната система, която е платена, не върши работа, защото в нея има информация само кой ти е личният лекар и нищо повече. Не се знае нито от какво си боледувал, нито кой те е лекувал.

Мерките

За да тръгне икономиката на страната напред, са необходими няколко мерки. Първото нещо е да покажем, че намаляваме бюджетния дефицит и да докажем, че може да ни се вярва. В момента, който кажем, че е толкова, той наистина трябва да е на тези нива. Получи се така, че всеки път, когато министър Дянков твърди, че дефицитът е нараснал, той се е увеличил много повече. Така никой не знае какво да очаква. Когато излъчим едно ясно послание, ще има много бърза положителна реакция от инвеститорите и банките и лихвите по кредитите ще спаднат.
В публичния сектор абсолютно никой не трябва да може да се пенсионира с 10 или 15 години трудов стаж. Трябва да има ранно пенсиониране в някои професии, но не по начина, по който става сега. Хората, които се пенсионират по-рано, трябва да плащат по-високи пенсионни вноски от другите, които се пенсионират, когато съберат 35 години стаж. Когато се въведе това, всеки ще има избор кога да се пенсионира и какви вноски да плаща. Изключенията са за полицаи и миньори, но в Германия ранно пенсиониране значи на 60 години, а не под 40 както у нас. В дългосрочен план заради лошите ни демографски показатели ще трябва да расте и общата пенсионна възраст.


Изказването е от семинар, организиран от фондация "Конрад Аденауер“ във Велико Търново, на тема "Лидерство и реформи по време на криза".