Живко Георгиев, социолог, „Галъп интернешънъл“

КСНБ и другата солидна организация - КТ „Подкрепа“, успяха не без проблеми да намерят своята идентичност в структурите на мъчително формиращото се гражданско общество в България. Няма съмнение, че синдикатите са част от гражданското общество, добре структурирани и организирани негови части. За КНСБ това беше по-трудно, отколкото за КТ „Подкрепа“, тъй като все пак е правоприемник на казионните профсъюзи от епохата на социализма. Но успя да се справи. Не без кризи и предизвикателства. С времето стана активен участник не само във формите на тристранно партньорство с работодателите и другите институции на публичната власт, но и с медиите, с гражданския сектор. Изгради полезни международни партньорства и успя да стане конвертируема. Това означава едно – въпреки проблемите КНСБ е активен фактор в публичните дебати, активен фактор в разработването и контрола върху реализацията на значими публични политики.
В началото, разбира се, имаше отлив на членове от синдикатите. Но такъв отлив имаше не само от тях. Същата участ имат и партиите и други форми на обществена организираност. За съжаление в българския преход се разви и култивира масово недоверие в колективното действие, колективния разум и колективните форми на търсене на решение, от което потърпевши се оказаха в частност и синдикатите. Но мисля, че негативните тенденции вече отшумяват. Не че се е родил нов порив към заедност, но тенденцията е спряна. Има стабилизация и това, което е интересно в развитието на българските синдикати, е, че те все по-често ангажират с каузи, които не са относими единствено и само към интересите на собствената им членска маса. Все по-често ще ги видим да се нагърбват и със защитата на правата на други социални категории, като пенсионерите например. Което, разбира се, е адаптация към новите реалности и означава, че са гъвкави, а и им позволява да трупат капацитет, с който да се превръщат в равностоен партньор на публичната власт.