„Блумбърг“

Шведската централна банка може да препоръчва стратегия на останалите институции, след като реши да загърби за малко традиционните цели за удържане на инфлацията и ръста в цените на активите, за да опита да предотврати нов балон.
„Централните банки спазваха традицията да не се противопоставят на увеличението на цената на активите, но до какво всъщност доведе това?“, пита Тина Мортенсен, икономист в Citigroup в Лондон. „Със сигурност настоящата криза накара централните банкери да преосмислят политиката си. Всъщност Швеция е изправена пред този проблем, защото цените на активите и валутната политика са гореща тема“, допълни тя.
Управителят на Riksbank Стефан Ингвес увеличи репо лихвата четири пъти от юли насам, въпреки че инфлацията остана под целевото ниво на банката от 2%. Увеличението бе отбелязано, докато цените на жилищата се придвижват към нивата си отпреди кризата, а ръстът на кредитите се колебае около 9%. Докато Швеция повишава лихвените проценти, САЩ, еврозоната, Япония и Обединеното кралство държат разходите за заеми на рекордно ниски нива.
Финансовата криза, която започна преди повече от две години, се изостри от това, че централните банки задържат лихвените си проценти прекалено ниски, а инфлационните показатели не успяха да удържат ръста в цената на активите, смята Джони Акерхолм, президент на базираната в Хелзинки Nordic Investment Bank. Според него повечето отговорни лица повтарят тази грешка.
„В последно време на практика преповтаряме една и съща ситуация, заяви той в прессъобщение на 17 декември. Лихвените проценти са ниски и централните банки „печатат пари“, докато на практика всички цени, с изключение на потребителските цени в индустриалните държави, бързо нарастват.“

„Нормализирани“ равнища

В Европа и в САЩ започнаха да предупреждават за рисковете, свързани с ниските лихвени проценти. Андрю Сентънс, член на Комитета по паричната политика към Bank of England, гласува за седми месец да се увеличи основният лихвен процент от рекордно ниските 0,5% на заседание на банката на 9 декември. Пол Фишър, директор на пазарния отдел на банката, миналата седмица заяви пред „Дейли телеграф“, че лихвите трябва да се „нормализират“ до около 5%.
Юрген Старк, член на изпълнителния съвет на Европейската централна банка, заяви, че монетарната политика трябва да се справи със заплахата от финансови дисбаланси. Той допълни, че иска прогнозни модели, които да осигуряват по-общи оценки за икономиката. През последната година Старк постоянно предупреждаваше, че удължаването на програмата за ликвидност на ЕЦБ рискува да посее „семената на нови дисбаланси“.
Въпреки това президентът на ЕЦБ Жан-Клод Трише заяви на 2 декември, че банката ще продължи да предоставя фондове за спасителна помощ на банките през първото тримесечие. Основният лихвен процент на ЕЦБ се задържа на рекордно ниско ниво от 1% от май 2009 г.
В САЩ Томас Хьониг, шефът на клона на Федералния резерв в Канзас, заяви този месец, че „продължителното високо равнище на парично приспособяване“ може да „дестабилизира икономиката“. Фед задържа основния си лихвен процент около нулата до 0,25% от декември 2008 г. Миналия месец Фед съобщи, че ще купи американски правителствени облигации на стойност $600 млрд. през юни в опит да задържи доходността ниска.
„Ако отговорните за политиката лица реагират на евентуално пръсване на балон при активите чрез агресивно разхлабване на монетарната политика, съществува риск от поява на нови разрушителни балони, заяви Бен Мей, икономист в Capital Economics в Лондон. Традиционна мъдрост досега беше да не разчитат на балоните и че най-доброто действие е просто да се опитат да попият водата, когато те се пръснат. Ако погледнем назад, ще видим, че това май беше грешка.“
Инфлацията в Швеция изоставаше от целта на Riksbank от декември 2008 г. насам. Банката прогнозира, че инфлацията, съобразена с цените на ипотеките, ще остане под целта през 2013 г.
Цените на жилищата, от друга страна, се повишиха за 19-и пореден месец през тримесечието до края на ноември и отбелязаха годишен скок от 5%. Riksbank, която повиши своята репо лихва на 1,25% на 15 декември, съобщи, че по-високите лихвени проценти са необходими, за да се забави ръстът на кредитите.
Банката се опитва да направлява най-бързото икономическо възстановяване в Европейския съюз, като според прогнозите й ръстът на икономиката ще е 5,5% през тази година. Банката очаква репо лихвата й да достигне средно 3,3% през 2013 г., докато икономическият ръст се очаква да се забави до 2,3% през 2012 г.
„Съсредоточаването върху проблеми като нивото на дълга на домакинствата подсказва, че Riksbank може да преживее по-скоро период на малко по-слаб ръст или инфлация, по-ниска от целевата, отколкото ръст на задлъжнялостта и може би нов бум на цените на жилищата“, смята Мей.
Председателят на Фед Бен Бернанке заяви на 16 ноември, че отговорните лица „трябва да са отворени“ към възможността да използват лихвените проценти, за да неутрализират балоните при активите. Той допълни, че „най-добрият подход тук, ако изобщо такъв е възможен, е да се използват надзорни и регулаторни методи“.

Заобикаляне на правилата

Извън Европа и САЩ управителят на Bank of Israel Стенли Фишер включи борбата с балоните в политиката на държавата, в която предлагането на жилища е оформено от държавния контрол на имотния пазар. Фишер, който ръководи израелската банкова регулация, остави основния лихвен процент на ниво от 2% и през тази седмица отчасти поради спада в цените на жилищата.
Според Мортенсен от Citigroup регулациите сами по себе си не са спомогнали особено за намаляването на ръста в цените на жилищата в Швеция. Банките, които от 1 октомври трябваше да поставят лимит на ипотечните заеми до 85% от стойността на имота, „изглежда са намерили алтернативни методи“, за да заобикалят правилото, смята Мортенсен. И добави: „Като се има предвид какво преживяхме наскоро, не бих се изненадала, ако това доведе до преосмисляне на политиките на местно и на световно ниво.“