Трайчо Трайков, министър на икономиката, енергетиката и туризма

България води политика, която е съобразена с основните цели на енергийната политика на ЕС за сигурност, конкурентоспособност и диверсификация на доставките, както и за използване на повече възобновяеми източници и екотехнологии. Усилията са насочени към намаляване на вноса на енергийни ресурси, както и за овладяване на климатичните промени. В документа за енергийната стратегия сме очертали пет приоритета, които аз бих искал допълнително да редуцирам до три: енергийната сигурност, рационалното използване на местните ресурси и енергийната ефективност. Приемането на стратегията ще подпомогне да се създаде прозрачна среда за оценка и контрол на енергийните компании. От голямо значение е и общественият консенсус по темата, особено в България, където често енергетиката става поле за лансиране на най-различни неприемливи тези.
Разширихме формата за обсъждане и разгледахме над 130 препоръки, съвети и предложения. Част от тях са намерили място в документа, други са ползвани при разработването на законите за възобновяемата енергия и за енергетиката.

Развиваме независим регулиран и конкурентен пазар

Петте стратегически приоритета, които сме записали в стратегията, са сигурност на доставките на енергия, постигане на целите за ВЕИ (възобновяеми енергийни източници), повишаване на енергийната ефективност, развитие на независим регулиран и конкурентен енергиен пазар и осигуряване на енергийните нужди в защита на интересите на потребителите.
Водещ приоритет е подобряването на енергийната сигурност. Тя е част от националната сигурност и предпоставка за икономическа стабилност. Подобряването й е дългосрочен процес, който изисква значителни инвестиции и дългосрочна политика, насочена към намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси, особено на тези с нестабилни и неуправляеми цени.
При диверсификация на трасетата, доставките и източниците на енергия българската политика до 2020 г. ще вземе активно участие в развитие на проекта за Южния газов коридор и в изграждане на междусистемни газови връзки. Планират се и доставки на компресиран и втечнен природен газ, разширяване на капацитета за съхранение на природен газ и изграждане на ново хранилище. Енергийната сигурност е тясно свързана с устойчивото развитие и затова фокусираме вниманието си на възобновяемите енергийни източници, при разумно балансирана и оптимална за потребителите цена. Ядрената енергия и природният газ имат своя принос за преминаването към нисковъглеродна икономика и затова проекти в тези сфери ще се използват с институционалната подкрепа на държавата.

16% от еленергията у нас ще идват от ВЕИ през 2020 г.

Намаляването на емисиите парникови газове е друг важен приоритет на стратегията. Основен източник на вредни газове е потреблението на енергоресурси. Усилията ни са насочени към увеличаване на дела на нискоемисионна енергия, въвеждане на нови чисти въглищни технологии и увеличаване на ефективността при производството и потреблението на енергия. Целта е през 2020 г. 16% от произведената у нас еленергия да идват от ВЕИ. За целта ще се стимулира и потреблението на екоенергия в транспорта. Така се поставя акцент и в развитието на индустрията за електромобили. Това е нова и иновативна индустрия, която тепърва ще се развива. Тя съответства на целта ни за иновативна икономика, а електромобилите могат да бъдат част от „умните мрежи“ и да изглаждат пиковете в енергопотреблението.
Потребяваме до 89% повече ток в сравнение с другите страни в ЕС, което е индикатор за неефективно използване на ресурсите. А българската икономика губи конкурентоспособност. Затова искаме до 2020 г. да намалим с 50% енергийната интензивност на националния БВП чрез институционални и финансови мерки, които насърчат енергоспестяването.
Целта ни е да определим рамката за постигане на високотехнологична, сигурна и надеждна енергийна система, базирана на съвременни технологии и на достъпни цени. Това ще позволи да се повишава конкурентоспособността на икономиката, да имаме по-чиста околна среда и по-добър живот.