Ройтерс

Когато се вземат пари назаем, е добре да има резервен план, в случай че някой голям кредитор се отдръпне. Това е валидно, независимо дали сумата е няколко хиляди долара или около трилион, колкото е дългът на американското правителство към Китай.
С оглед посещението на китайския президент Ху Цзинтао във Вашингтон тази седмица струва си да попитаме какъв е план „Б“ на Белия дом, ако някой ден отношенията между двете страни се влошат и Пекин започне да разпродава авоарите си в американски държавни облигации.
Китай е най-големият чуждестранен кредитор на САЩ, с активи от около $900 млрд. в дългови ценни книжа на Вашингтон и над $1 трлн., ако броим притежаваните и от Хонконг.
При това положение азиатската държава е в състояние да нанесе сериозни щети на американските дългови пазари, ако изведнъж започне да продава в големи количества.

Патриотични подбуди

Според повечето специалисти при появата на признаци за подобно нещо Вашингтон ще започне да увещава американците да купуват повече държавен дълг, както през Втората световна война, и ще намери приятелски правителства за допълнителни покупки.
Банките могат да бъдат призовани да увеличат авоарите си от държавни облигации, а като крайна мярка може да се стигне и до Федералния резерв, макар че този ход би рискувал да превърне слабостта на долара в срив.
„Американското правителство трябваше, а може би все още има шанс да прикани към инвестиране в държавен дълг“, казва Дейвид Уокър, бивш директор на парламентарната комисия за фискален контрол, който сега оглавява инициативна група, призоваваща правителството да овладее бюджетния дефицит и задълженията.
Идеята, че Китай ще започне внезапно да продава, със сигурност изглежда нелепа за някои.
Евентуално разклащане на американските дългови пазари и последващото вълнение на глобалните пазари, включително вероятен срив на долара, ще рефлектира върху Китай и може сериозно да навреди на икономиката, особено като се има предвид колко голям пазар за китайския износ са САЩ.
За целта е нужно огромно ескалиране на напрежението по проблемен въпрос като Тайван или петролните проучвания в спорните области в Южнокитайско море, включително военен сблъсък между двете страни. При подобна конфронтация Вашингтон ще може по-лесно да се обърне към американската общественост с молба да купува държавен дълг от патриотични подбуди.
Пекин обаче също би могъл лесно да оправдае рязкото си оттегляне от американските държавни облигации при евентуален срив на долара, най-вероятно предизвикан от неспособността на Вашингтон да обуздае бюджетния си дефицит и дълга.
„Тревожа се, че се намираме в повратна точка“, казва Есуар Прасад, икономист в института „Брукингс“ и бивш служител на Международния валутен фонд с ресор Китай. „Ако китайците заявят, че повече няма да купуват, това може да се превърне в катализатор, около който да се обедини напрежението на пазара, пояснява той. Хората ще започнат да се чудят как САЩ ще успеят да финансират дефицита си.“

Молба към приятелски държави

През 2009 г. икономистът Брад Сетсър предложи САЩ да създадат извънредни линии за валутни суапове с политическите си съюзници, в случай че страна като Китай някога изостави пазара на американски държавни облигации.
Само че списъкът на страните, готови да участват като купувачи, когато хората от финансовото министерство тръгнат от врата на врата да продават американски дълг или да търсят заеми в чуждестранна валута, безспорно се е променил след избухването на европейската дългова криза.
Откакто предложението на Сетсър се появи в бележка, публикувана от Съвета по международни отношения, Германия хвърли милиарди евро за облигации на други членки от еврозоната, за да съхрани цялостта на паричното обединение. Европейските страни, които се възползват от суап линиите на Фед, пък едва ли са в състояние да подкрепят САЩ.
Япония би могла да се намеси с допълнителни покупки, но те ще бъдат ограничени предвид огромното дългово бреме на страната и настоящите й усилия да убеди повече японски спестители и компании да инвестират в собствения й дълг.
Потенциален източник на спасение са и други страни в региона като Тайланд и Индия, които вече купуват големи количества американски държавни облигации в опит да спрат поскъпването на валутите си, или пък страни като Сингапур с мощни суверенни инвестиционни фондове.
Да не забравяме и производителите на петрол в Близкия изток като Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, които са традиционни американски съюзници. Производителките на черно злато в региона държат американски държавни облигации за общо $210 млрд.
„Всички те вече са инвестирали огромно количество долари в дългови книжа на САЩ, казва Ерик Щайн, вицепрезидент и портфолио мениджър на Eaton Vance в Бостън. Ще им е трудно да се ангажират с постепенно увеличаване на авоарите.“
Все пак анализаторите вярват, че евентуално обещание от няколко водещи сили да подкрепят цените на американските облигации с планирани нови покупки може да успокои пазара.
Възможно е обаче САЩ да платят висока цена за това. Банкер, пожелал анонимност, предположи, че при краен сценарий може дори да се стигне до обвързване на долара с валутна кошница, което ще успокои чуждестранните инвеститори, че стойността на закупувания от тях дълг няма да падне изведнъж.
Друго бързо решение на проблема е нова намеса на Фед.
Размерът на втората програма на централната банка за количествено улеснение ($600 млрд.) надвишава общата стойност на американските държавни облигации, закупени от Китай през 2010 г.
По данни на финансовото министерство общите китайски покупки на дългосрочни държавни ценни книжа възлизат на около $260 млрд. за периода януари-ноември миналата година, като Пекин остава най-големият инвеститор. Намесата на Фед обаче ще даде резултат само ако инфлацията остане ниска, а икономическото възстановяване продължи на бавен ход.
В противен случай може да има обратен ефект, тъй като впечатлението, че Фед печата пари и девалвира долара, ще срине валутата и други американски активи, включително държавните облигации.