Стефан Константинов, министър на здравеопазването

Това, което се опитвам да направя, е здравеопазването да има малко повече средства, да има повече правила и пациентите да знаят своите права. Там, където е имало някакви територии, болниците лесно няма да се откажат от взимането на пари. По отношение на избора на лекар и болницата смятам, че той е само за хора, които са здравноосигурени. Не трябва да се искат пари за това, че не си си избрал лекар или болница. Вече се вижда изобретателността на някои директори на болници, които искат дарения от пациентите, след като те са си избрали лекарски екип. Такива оплаквания има от голяма частна столична болница. Когато пациентът е доволен и отиде и даде парите си, той никога не се оплаква, но когато е принуден, хората се оплакват. Абсолютно незаконно е да се искат примерно 100 лв. на здравноосигурено лице, което не иска да прави избор на екип.

Тече структурното обединение на РИОКОЗ

В момента тече структурно обединение в РИОКОЗ-ите, в понеделник ще се срещнем с БЛС и там, където има конкретна жалба, ще се отиде и ще се провери. Проблемът със затварянето на малките болници не е само при тях, този проблем засяга и някои общински болници. Смятам, че медицинските стандарти трябва да слагат някакво ниво на качество и да са съобразени с българските условия. За мен по-големият въпрос е как ще бъдат направени бюджетите на болниците, по какви методики. Това ще е следващото нещо, за което ще се заговори в общественото пространство. По отношение на изтичането на млади медицински кадри, искам да уточня, че лекарите са малко над 27 хил. в страната. Това е число, което в последните десет години остава непроменено. Големият парадокс е, че миналата година броят им се увеличи с няколкостотин спрямо предходната. Това се дължеше на безсмислените изисквания, които накараха много болници да сключат договори с пенсионери и с хора, които отдавна не работят.

Проблемът е с младите кадри

Големият проблем в системата е с младите хора, една част от които наистина отиват в чужбина и особено се появяват дефицитни специалности като анестезиолози. Не може да говорим обаче, че България е останала без лекари, защото ние сме на средно и малко над средното европейско ниво. Ние трябва да знаем, че това, което става днес, ще има отражение след пет - десет години върху здравната система. Същото важи с по-голяма сила и за медицинските сестри, където нещата са трагични. Затова там ние приехме една наредба за компетенции, която отдавна се искаше от съсловната организация на професионалистите по здравни грижи. Една от дейностите, която аз защитих да остане по закон, е именно воденето на регистъра. Много е важно за мен като министър, а и за всички хора да знаят точно по всяка специалност къде и в кой град каква е структурата на лекарите. Очаквам информация от лекарския съюз и ще напиша официално писмо да се направи много ясно по градове колко лекари по специалности и на каква възраст работят. Проблемът с дефицита на лекарите е общ за всички източноевропейски страни.

Структурни промени в „Спешна помощ“

По отношение на спешната помощ нищо не се променя в сравнение с миналата година. Имаме си „Спешна помощ“, линейки, центрове. Разбира се, би било хубаво да се стигне до вдигане на заплатите на хората, работещи там, но би било добре да се стигне и до някакви структурни промени. Смятам, че лекарският труд е доста високо специализиран и трябва да е високо платен. През 2006-2007 г. се създадоха спешните кабинети и портали към болниците, където държавата започна директно да финансира „на калпак“ всеки преминал, без значение дали е осигурен или не, и оттам още повече се вдигнаха хоспитализациите. Тази година се дава възможност като избор общопрактикуващите лекари да се групират и да поемат тези дежурства и ако те не могат да го направят, да преотстъпят тази дейност на медицински и диагностично-консултативни центрове. Мисля, че това е стъпка в правилната посока. Това е още една възможност хората, които са здравноосигурени, да имат достъп 24 часа до лекарска помощ.
Най-вероятно до края на януари ще бъде готова националната здравна карта, която ще бъде публикувана на сайта на министерството.



Бел. ред. Със съкращения, пред БНР