Проф. Гарабед Минасян, Икономически институт при БАН

Идеята да разчитаме на държавата по някакъв начин да оправи нещата в областта на търсенето и на предлагането и най-вече в определянето на цените по принцип винаги е била много съблазнителна. Ние сякаш сме генетично повредени в очакванията си някой друг вместо нас да поема отговорността и несгодите при решаването на появилите се трудности. Поне историята ни от последните 100-120 години показва, че винаги сме се стремили да се приплъзнем покрай проблемите, вместо да търсим тяхното разрешаване. При появата на някакви трудност ,и особено в условията на икономическа криза, винаги се тръгва по пътя на най-малкото съпротивление – да търсим някой, който да замрази цените или да ни предложи нереално евтини стоки и услуги.
Няма никаква икономическа логика, в условията на пазарна икономика изобщо да става дума за регулация и за държавна намеса при тяхното определяне. Никога подобни действия в крайна сметка не са водили до добър резултат.
Пътят, по който неизбежно е необходимо да вървим, е държавата все по-малко и по-малко да се намесва в процесите, които се наблюдават в една пазарна икономика. Нейната задача е друга - да създаде условия за правилното развитие и ускоряването на тези процеси с въвеждането на добър институционален ред. В случая това означава да позволи на конкуренцията да се разгърне колкото може по-нашироко. В този смисъл и Комисията за защита на конкуренцията трябва да влезе още по-добре в ролята си и да не разрешава никакви уговорки между отделните производители, които целят установяването на някакви монополни цени или структури. Това е нещото, което правителството трябва да направи, а не да въвежда каквито и да било ограничения върху цените.
Разбира се, всяко правило си има изключения. Затова не трябва напълно да се отнема възможността на държавата да се намесва в тежки социални случаи. Но никога последствията от такъв тип действия не са били добри. Отначало се появява лъжливото усещане, че нещата стават по-добри, но всичко в крайна сметка се оказва измамно. Икономиката изпада в положението на коня, който като рие, сам си хвърля калта върху гърба.