Проф. Лалко Дулевски, председател на Икономическия и социален съвет

Увлечени от всекидневните проблеми, като че ли на заден план остават процесите по приемане на ключови документи на европейско ниво, които трасират пътя не само на Европа, а на всяка една страна и предопределят множество параметри в нейното развитие в близките поне 10 години.
От 2000 до 2010 г. в Европа се следваше изпълнението на Лисабонската стратегия. Следващият цикъл на развитие ще се координира чрез приетата през пролетта на м. г. стратегия „Европа 2020“, в която се поставят пет основни цели. На тази база ЕК възложи на националните правителства да разработят своите програми в унисон с европейската стратегия. Още през ноември 2010 г. нашето правителство изпрати в ЕК първия вариант на национална програми за реформа. През април страните членки трябва да представят последните си проекти, а през юни европейските институции ще дадат последните конкретни сериозни препоръки към отделните държави. След това документът става факт и ще трябва да се изпълнява. Затова е толкова важно точно сега да бъде проведена една сериозна дискусия.

Сценарий на загубеното десетилетие

Становището на ИСС е, че в последния вариант на документа България трябва да отрази още по-ясно предизвикателствата, които очакваме и да ги обявим пред ЕК. По-добре е да кажем какви проблеми срещаме, какви политики ще провеждаме и да поискаме подкрепа за тях. Напълно споделяме констатацията на Еврокомисията, че още пред 2011 – 2012 г. трябва да се предприемат много бързи допълнителни действия, за да се преодолее бавният и беден на нови работни места икономически растеж. Възможността отделни страни членки да имат растеж, който да не генерира работни места, ЕК определя като „сценарий на загубеното десетилетие“. Затова предлагаме да се говори не въобще за растеж, а да се търсят мерки и политики, така че този растеж да създава нови работни места. Смятаме, че стратегическа цел трябва да е постигането на брутен вътрешен продукт на жител в паритетна покупателна способност в размер 60% спрямо средното равнище за ЕС.
В нашето становище специален акцент поставяме на пазара на труда и по-точно на икономическата активност. На пазара на труда са заетите и безработните, които търсят работа. Извън него остава голяма група хора – едните не проявяват интерес да си намерят работа, а другите – са ангажирани в сферата на сивата икономика.

Демографските проблеми - тежест на публичните финанси

Обръщаме сериозно внимание на демографското развитие и влиянието му върху бюджета. Оценката на ЕК е, че демографските проблеми ще имат допълнителна фискална тежест от около 4,5% от БВП в дългосрочен план. Това означава огромно натоварване върху публичните финанси. Но демографските проблеми в България нямат единствено количествено измерение. Не само застаряването на населението ще изисква повече ресурс. При нас проблемът има и качествен аспект, който е свързан с възпроизводството на човешкия капитал на нацията. Увеличаващата се неграмотност, липсата на квалификация, ранното отпадане от училище ще се превърнат в лавина. Тези хора ще останат извън пазара на труда, но тъй като са също граждани на тази страна, за тях ще са необходими допълнителни социални разходи. Затова точно сега трябва сериозно да се говори за влиянието на демографското развитие върху публичните финанси след 2020 г.
До този момент в страната няма ясна оценка за очакваното натоварване на публичните финанси в резултат на демографските проблеми, които ще започнат след 2025 г. Няма нищо страшно този факт да се обяви и да се дискутира. А проблемът може да се реши само ако се постигне обществено политически консенсус и се приеме дългосрочна стратегия за демографско развитие и човешки капитал. Но тази стратегия да бъде приета от НС, за да се изпълнява от всяко едно правителство.
Необходими са също мерки, които да повишават производителността на труда. Едно от големите опасения на ЕК е, че много се разтваря ножицата на производителността на труда между САЩ и ЕС. За България този въпрос е от изключително значение.