„Блумбърг“

Германия и Франция се противопоставят на световните правила, които ще принудят кредитори като Deutsche Bank и BNP Paribas да разкриват степента на дълговата си зависимост, показват вътрешни документи на Европейската комисия, получени от „Блумбърг“.
Двете най-големи икономики от еврозоната „яростно се противопоставят“ на предложенията, изготвени от Базелския комитет за банков надзор, според които от 2015 г. кредиторите трябва да започнат да разкриват дали ще спазят тавана за кредитите, известен като коефициент на ливъридж. Тези предложения може да станат правно обвързващи след още три години. Австрия и Гърция също се противопоставят, се твърди в документа.
Правилото за „пълна прозрачност“ може да притисне кредиторите да въведат ливъриджа с три години по-рано, смятат страните. Държавите може да се съгласят на методи за публикуване, които регулаторите използват, за да измерват „риска, свързан с финансовия ливъридж“, които не изискват разкриване имената на банките, се посочва в документа.
Правилата от Базел са основен момент от реформата на банковия капитал и стандартите за ликвидност. Председателят на Фед Бен Бернанке обвини инвестиционните банки, че са допринесли за финансовата криза, тъй като са разчитали твърде много на заемни средства.

Капитал от първи ред

Коефициентът на ливъридж, определен от Базел III, ще принуди кредиторите да държат резервен капитал от първи ред, равен на 3% от активите им, като така ще ограничи прекалената задлъжнялост в банковата система. Капиталът от първи ред е критерий за измерване на финансовата сила на банките и включва неразпределените печалби, общия капитал и някои видове ценни книжа.
Бертран Беноа, говорител на германското финансово министерство, отказа коментар, подобно на говорителя на френското финансово министерство.
Европейската комисия предлага закони, с които да се въведат правилата в 27-те държави - членки на ЕС. Еврокомисарят по вътрешния пазар Мишел Барние обеща да се изготви проектозакон „до края на лятото“.
„Базел ясно изрази мнението си по този въпрос, заяви Шантал Хюз, говорител на Барние. В момента от комисията зависи как ще се вгради Базелската рамка в европейското законодателство.“
Макар че Базелският комитет не очаква банките да отговорят на правилата за ливъриджа преди 2018 г., от кредиторите се очаква да разкрият данни за това до каква степен са изпълнили целта още от 2015 г. Базелският комитет заяви, че може да преразгледа плана в зависимост от резултатите, които ще покаже периодът на наблюдение до края на 2016 г.
„Има реална опасност, ако банките бъдат принудени да разкриват информация, преди да са финализирани правилата, да се затруднят с корекциите в изчисленията по време на изпитателния период“, заяви Питър Бийлс, управителен директор на Асоциацията на финансовите пазари в Европа.
„Всяко разкритие, ако се изиска такова, трябва да се прави единствено пред регулатора“, заяви Бийлс. Асоциацията служи като представител на международните кредитори, включително Deutsche Bank, BNP Paribas и UBS.
Говорителят на австрийското финансово министерство Харалд Вайглайн отказа коментар. Гръцкото финансово министерство също не отговори на обажданията и на електронните писма.
Повечето правителства от ЕС и ЕЦБ „подкрепят по-голямата прозрачност“, се казва в съобщението на ЕС. Рейтинговите агенции ще направят свои собствени изчисления на коефициента на ливъридж за банките.
Регулаторите ще „осъществяват строг надзор над начина, по който банките разкриват коефициента си на ливъридж“, заяви през декември Базелският комитет.
Шийла Беър, председател на американската Федерална корпорация за застраховане на депозитите (FDIC), застъпва идеята за прилагане на коефициента на ливъридж в международен план – предложението, което САЩ лансират още от 80-те години.
Междувременно европейските лидери се противопоставиха на предложението на Жан-Клод Трише ЕЦБ да престане да играе ролята на купувач от последна инстанция за облигациите на силно задлъжнелите евродържави.
В споразумението за подсилване на спасителния фонд, сключено на 12 март в Брюксел, лидерите на 17-те държави от еврозоната се споразумяха да позволят на Европейския фонд за финансова стабилност да закупува облигации директно от правителствата, но отказаха да разрешат покупката на облигации на отворения пазар, или да му позволят да финансира обратното изкупуване на дълг от правителствата.
Решението може да изостри различията между президента на ЕЦБ и някои висши сановници относно измъкването на еврозоната от финансовата криза и предотвратяването на нов трус. Трише подкрепя идеята за по-строго прилагане на правилата за бюджетните дефицити. На 3 март той заяви, че настоящите предложения „няма да доведат до необходимото подобрение“.
Решението на лидерите на еврозоната да купуват облигации на първичните пазари „изглежда е алтернатива по-скоро на осигуряването на ликвидни заеми, отколкото на поемане функцията на ЕЦБ за подпомагане на вторичния пазар“, коментира Дейвид Маки от офиса на JPMorgan Chase в Лондон. Изглежда че ЕЦБ се провали в опита си да прехвърли ангажимента си на Европейския фонд за финансова стабилност.“
Еврото поскъпна спрямо долара с 0,3% и достигна $1,3941 сутринта в Лондон. Облигациите не отбелязаха голяма промяна, като доходността по германските 10-годишни бундове остана 3,21%.

Правилна посока

Трише показа липсата си на ентусиазъм относно мерките, които трябва да получат окончателно одобрение на срещата на върха на 24-25 март и да смекчат условията по гръцкия спасителен заем, както и да увеличат капацитета на Европейския фонд за финансова стабилност до пълната му стойност от 440 млрд. евро. Вървим „в правилната посока“, промърмори централният банкер пред репортери в Брюксел на 12 март.
В продължение на месеци Трише твърдеше, че правителствата не може да крепят банките си с евтините кредити на ЕЦБ, за да стабилизират икономиката на региона. ЕЦБ закупи държавни облигации на стойност 77 млрд. евро от май насам, а през декември удължи спешните мерки за осигуряване на ликвидност за кредиторите.