Ройтерс

Периодично се появяват мрачни анализи за упадък на САЩ, а най-новият набира сериозна популярност. „Американският залез. Този път е реалност“, гласи корицата на едно списание. „Да, САЩ вървят надолу“, декларира друго. Време ли е да подготвим некролозите за последната световна суперсила?
Колко време ще мине, преди САЩ да последват съдбата на Римската империя и да се превърнат в еквивалент на Италия? Този въпрос често пъти е отбягван от специалистите (известни като деклинисти), които говорят за увяхващата американска мощ и влияние може би заради многото страшни прогнози в миналото, оказали се тотално неверни.
Твърдението „Този път е реалност“ е на корицата на сп. „Форин полиси“, което се следи от международната политическа общност. В него британският анализатор Гидиън Рахман защитава аргументирано тезата, че САЩ вече никога няма да се радват на господството, което притежаваха през 17-те години от срива на Съветския съюз до глобалната финансова криза от 2008 г.
Заглавието „Да, САЩ вървят надолу“ е на първа страница на сп. „Тайм“, най-четеното в страната седмично новинарско издание. Авторът и политически анализатор Фарийд Закария оплаква факта, че американците не осъзнават величината на проблемите пред страната, и това, че обсъжданите в момента политически и икономически промени са като „да пренареждаш шезлонгите на „Титаник“.
Американските съвременни пророци (Рахман и Закария не са единствените) позовават твърденията си на богата статистика – от щатските инвестиции в научноизследователска и развойна дейност (някога на първо място в света, а сега на шесто) и спестяванията (84-та позиция) до очакваната продължителност на живота (27-а) и дела на завършилите висше образование (от 1-во на 12-о място). Данните създават мрачна картина, водеща до следната констатация:
„Тезата за упадъка на Америка е движена от тревогата около огромните бюджетни дефицити през последните години и логичния ръст на държавния дълг. Тя отразява страховете, свързани с дефицитите по търговския баланс, необходимостта от набиране на главозамайващи заемни средства от чужбина и трансформацията на САЩ от водещ кредитор до най-големия длъжник в света.“
Сигурно ви звучи като нещо извлечено от заглавията в днешната преса, но всъщност е написано през лятото на 1988 г. от Джеймс Шлезинджър, бивш министър на отбраната, а после учен в Центъра за стратегически и международни изследвания, базиран във Вашингтон. По онова време се води разгорещен дебат за това, дали САЩ са преживели зенита си и вървят към второстепенен статус. Спорът е провокиран от книгата „Възход и залез на великите сили“ от историка Пол Кенеди.
Според него упадъкът на САЩ може да бъде забавен, но не и предотвратен, а „делът им от световното влияние намалява по-бързо, отколкото руския през последните десетилетия“. Малко след излизането на книгата пада Берлинската стена, а след това и Съветският съюз се срива.

Цикличност на теорията за залеза

Съветската заплаха за американската доминация все пак се оказа по-скоро въображаема. Същото може да е валидно и за тревогите от нарастващата мощ на Китай, който заема все по-видно място в народното въображение и в прогнозите за бъдещия световен ред. Проучване на Gallup от февруари показва, че 52% от американците определят азиатския гигант като икономически лидер в глобален мащаб.
Подобни представи обаче не отговарят на реалността. Брутният вътрешен продукт на страната е под две трети от този на САЩ. БВП на човек от населението е в съотношение от грубо едно към шест ($47 123 към $7518) в полза на американците по данни на Международния валутен фонд за 2010 г. Колкото до производителността, според някои изчисления един американец произвежда колкото шестима китайци.
В отговор на апокалиптичния анализ на Закария Джоузеф Най от Университета в Харвард посочва, че проучвания като това на Gallup извеждат на преден план „цикли на теорията за упадъка“, отразяващи повече американската народопсихология, отколкото някакви фундаментални промени в разпределението на властта.
„През последните 50 години социологическите допитвания показват, че американците са се чувствали в период на упадък след много събития, например след изстрелването на „Спутник“ от Съветския съюз през 1957 г., след девалвацията на щатския долар при управлението на Ричард Никсън, петролните шокове през 70-те години, затварянето на много от производствата в тежката промишленост (щатите от т. нар. Rust Belt) и сериозните бюджетни дефицити при администрацията на Роналд Рейгън през 80-те години“, пише той.

Култура на иновациите

Деклинистите са склонни да пренебрегват един важен елемент, който обикновено играе ключова роля за глобалната позиция на една страна – култура, която насърчава иновациите и привлича най-талантливите и интелигентни представители на отделните нации. В това отношение САЩ превъзхождат Китай, чиито революционни изобретения са в далечното минало – хартията, барутът, компасът и дървените печатни машини.
Съвременното откритие, променило облика на света повече от всяко друго, е интернет и то идва от САЩ, които все още приютяват над две трети от носителите на Нобеловата награда, произвели са около една трета от патентите в света и притежават 13 от 20-те най-добри университета в света.
За разлика от мрачните пророци американският президент Барак Обама изглежда уверен, че САЩ ще успеят да запазят статута си на водеща световна сила: „Вярвам, че са налице всички предпоставки XXI век да е векът на САЩ, подобно на миналия.“ „Това означава, че трябва да осигурим по-добро образование от всички останали държави в света, както и да ги изпреварим в сферата на иновациите“, заяви той през февруари.
Това ще е много трудна задача. Възможна ли е? Ще стане ясно към 2030 г.