От година се говори за нов закон за пещерите, които да станат публична държавна собственост. Стопанисването им в момента е оставено на произвола на съдбата. Малката грижа, която държавата проявява, е да затвори някоя пещера, която е пред срутване. Природните пещери притежават тайнство, което по различен начин представя света. Изучаването им не е лесна задача. И не е като да си имаш плаж или магистрала и да късаш билети за вход. Интересите към пещерите засега не са големи, но въпросът е какво ще стане с тях, след като ги отдадат на концесия. Едва ли и тук всички интереси ще бъдат чисти, някои от концесионерите ще се окажат близки до властта и с предимство. Да си стопанисваш пещера, е много апетитно, стига да знаеш как да използваш природните дадености, без да ги рушиш, и да имаш нюх за икономическите ползи. И успешно да съчетаваш двете. Все пак алтернативата на неспособността на държавата да се грижи за това богатство е възможността за отдаването му на частни лица. Само пак да не стане както е обичайно у нас - прекрасни и благородни идеи, които обслужват избрани хора.