Проф. Любен Корнезов, депутат от Коалиция за България

Конституцията не ни е виновна за неудачите в която и да е сфера, включително и в областта на правораздаването. Доказва го и това, че глава шеста от конституцията, където е уредена съдебната власт, вече е променяна четири пъти – все с надеждата, че с промяна в основния закон ще се подобри реалното правораздаване. И аз съм категорично убеден, че проблемите на съдебната власт не произтичат от конституцията. Те се коренят в реалното правораздаване, в съдебното производство. Каквото и да се впише в конституцията, правораздаването ще се реализира от хората – дознатели, прокурори, съдии, Висш съдебен съвет и т.н.
Казвам всичко това по повод призива на министъра на правосъдието г-жа Маргарита Попова, отправен в Народното събрание - всички партии заедно да изработят проект за промени в основния закон, насочени към подобряване на работата на съдебната власт. Поднасям моите уважения, но нека правосъдният министър г-жа Маргарита Попова бъде така добра конкретно да каже какво трябва да се промени в конституцията. Иначе с всяка промяна на конституцията неминуемо стигаме до съдебната власт и реформата й, но се оказва, че се прави промяна заради самата промяна.

Не можем да осъдим всеки обвиняем

Нали всички ние, включително заради настояването на Европейския съюз, създадохме Висш съдебен съвет – именно с промяна на основния закон, създадохме Инспекторат към Висшия съдебен съвет, дадохме възможност на органите на МВР на практика да правят разследванията – т.е. досъдебното производство.
Какво още може да се иска? Бавенето на делата, мудното правораздаване както в наказателното, така и в гражданското право, не се дължи толкова на съда, колкото на останалите органи. Какво – да напишем, че всеки, който е привлечен като обвиняем, трябва да бъде и осъден?! Разбира се, че това е невъзможно, нито пък нужно! Нали има презумпция за невинност?! Аз като стар съдия се гордея не с тежките присъди, които съм прочел, а с хората, които съм оправдал, защото съм стигнал до извода, че те са невинни.
Така че нека да не хвърляме упреци върху конституцията! Нека министър Маргарита Попова, респективно Висшият съдебен съвет, инспекторатът, т.е. органите, които отговарят за организацията на съдебната система, да предприемат нужните организационни мерки.
Много гласове се чуват за промени в основния закон. Но аз досега не съм чул, между другото не само в частта за съдебната система, някой да каже какво точно трябва да се промени. Така призивите: “Дайте да се промени конституцията, за да се подобри работата!“, просто са изпразнени от съдържание. Сами по себе си конституционните норми са мъртви текстове. Всички те оживяват чрез човека. Ако го няма човешкия фактор, налице ще са само може би едни добри правила. Добри, но мъртви. Важен е субективният фактор, особено когато се говори за състоянието на съдебната власт у нас.
Когато говорим за промени, се сещам и за предложението на финансовия министър Симеон Дянков в конституцията да влязат основните параметри от предлагания от него Пакт за финансова стабилност. Присъствах на срещата на министъра с парламентарната група на Коалиция за България. Според мен това предложение е неприемливо от конституционна гледна точка. Не познавам конституция в света, в която да са записани финансови параметри, като бюджетен дефицит, преки данъци, допустим размер на външния дълг. Защо в конституцията трябва да залягат неща, които присъстват в други закони, например в Закона за държавния бюджет.

Тя трябва да е стабилен акт

Животът е много динамичен и ако законът за бюджета може да бъде актуализиран, то така ли ще постъпваме и ако тези текстове залегнат в основния закон? Нима ще го подчиним на икономическата конюнктура? Това е недопустимо!
Конституцията трябва да урежда основни положения, основополагащи принципи, а не да се занимава с детайли или злободневности. Тя трябва да е стабилен акт. Погледнете американците – за повече от 200 години поправките в тяхната конституция се броят на пръсти, а нашият основен закон стана като готварска книга – все нещо се дописва според вкуса на управляващите.