„Блумбърг“

Ядрената криза в страната бързо добива глобални измерения. Ще го потвърди и финансовият министър на Франция Кристин Лагард, която предложи да бъдат свикани преговори на Г-7 във връзка с опустошителното земетресение, цунамито и ядрената криза в Япония. „Поисках среща на ниво финансови министри и централни банкери, за да обсъдим възможностите за закупуване на японски държавни облигации, както и подходящата реакция на финансово равнище“, поясни тя.
Интернационализацията на кризата е видна и от готовността, с която Япония приема чуждестранната помощ. Феноменът може да сплоти Азия и да донесе икономически ползи за милиарди хора.
За голяма част от света това е естествената реакция в моменти на хаос и човешка трагедия. На ръба на катастрофата сме, нуждаем се от вашия капацитет, елате час по-скоро. По този сценарий протекоха спасителните акции след природните бедствия в Нова Зеландия миналия месец, в Хаити и в Чили през 2010 г., в Индонезия през 2007 г. и в различни части на Азиатския континент през 2004 г.
През 1995 г. обаче Япония категорично отказваше предложеното й съдействие. В едно мразовито януарско утро западните части на страната бяха опустошени от земетресение с магнитуд 7,3 по Рихтер, отнело живота в крайна сметка на 6400 души. Мигновено заваляха предложения за помощ, но повечето от тях бяха отхвърлени от управляващата Либералдемократическа партия.
Швейцарски спасителни екипи все пак пристигнаха на летище Кансай с дузина специално обучени кучета, които местните власти задържаха под карантина с дни, и така оцелели японци, които можеха да бъдат спасени, починаха от раните си. Да не забравяме и правителствените чиновници, които решиха да се съвещават с международните специалисти, успели да се вмъкнат някак в страната, вместо да ги оставят веднага да се захванат за работа в засегнатите области.

По-отворена държава

Днес ситуацията е коренно различна, при това не само като магнитуд. Под ръководството на Демократическата партия страната е отворена не само за бизнес, но и за съдействие отвън. От Вашингтон до Канбера редица държави предложиха материална и експертна помощ, а тя бива приемана охотно и без резерви.
На 15 март министър-председателят Наото Кан се обърна към международната общност за съдействие и помоли Международната агенция за атомна енергия на ООН да изпрати „експертна мисия“, която да участва в стабилизирането на ядрените реактори. Япония, която винаги се е страхувала от имиграционна вълна, подхожда към кризата с изключителна откритост, вдъхваща надежда за подобряване на отношенията й с останалите държави в най-динамично развиващия се икономически регион на света.
Светът откликва с подобна самоотверженост. При това не само правителствата, но и компаниите с японски конкуренти. „Япония е на първо място близък съсед и след това конкурент. Ще направим всичко по силите си, за да подпомогнем възстановяването на страната от разрушителното земетресение“, заяви вицепрезидентът на Samsung Electronics Co. Чой Джи-сун.
Всъщност реакцията на Южна Корея е най-показателна и обнадеждаваща. Освен че обмисля да изпрати правителствен пакет с финансова помощ, Корея планира да прехвърли резерви от борова киселина в Япония, за да стабилизира пострадалите от земетресението ядрени реактори. Идеята Япония да приеме подобен жест би била немислима през 1995 г. Този път обаче корейският актьор Бае Йон-жун, който е суперзвезда в Япония, дари 1 млрд. корейски вона ($884 000) на японския фонд за подпомагане на пострадалите от земетресението и цунамито.
Въоръжените сили на Съединените щати този път пристигнаха без бюрократичното закъснение отпреди 16 години. Кучетата им ги придружаваха. Американската агенция за международно развитие изпрати спасителен екип от 150 души с кучета, които са обучени да търсят хора и тела сред руините. Великобритания, Австралия и Корея ги последваха. Монголия също изпрати спасителни екипи в опустошения японски регион Тохоку.

Китайското възмездие

Китай играе важна роля в тази история. От доста дълго време лидерите на Китай, Япония и Корея почти не си говореха. Всички медии се вълнуваха до краен предел, когато някой от тях направеше изявление дори и за 20 минути, независимо колко повърхностно бе то. Ето удобен случай за китайците да се притекат на помощ на отколешния си враг във време на криза.
Това вероятно е и дългоочакваният знак, че Китай започва да съзрява. Експертите от дълго време призовават Китай, който в момента е втората по големина икономика в света, да се превърне от пасивен световен акционер в по-заинтересован инвеститор и партньор. Китай е световен лидер и трябва да се примири и да поеме отговорността, която му носи този статут. Светът иска от азиатския гигант да бъде по-конструктивен и гъвкав ръководител на една международна система, която започва да губи посоката.
Ето още един пример, който доказва това: Китай отложи одобрението на нови ядрени проекти и ще извърши проверки на безопасността на всички електроцентрали в строеж след кризата с изтичането на радиация в Япония. И действително трябва да си зададем следния въпрос: дали така нареченият Тихоокеански огнен кръг – дъга от вулкани и сеизмично активни земни плочи по крайбрежието на Тихоокеанския басейн, е подходящото място за строеж на ядрени реактори?
Въпреки всички тези въпросителни много по-откритият отговор на Япония към предложенията за помощ от целия свят показва, че страната се е поучила от миналите си грешки, но също и че гледа напред в бъдещето. Китай и Корея може би са решили да се поучат от примера.
Никой не иска да омаловажава огромния брой на жертвите на японското земетресение и силата на човешкото страдание. Но то показва, че тази страшна трагедия може да роди една по-сплотена Азия.