„Блумбърг“

Поведението на глобалните пазари подсказва, че трайният икономически растеж ще надвие най-тежкото за Япония бедствие след Втората световна война, растящите цени на суровините и бунтовете в Близкия изток и в Северна Африка.
Лихвените деривати, продажбата на облигации от най-рисковите заемоискатели и покачващите се основни борсови индекси говорят за растящо доверие в икономиката. Базираната в Ню Йорк JPMorgan Chase влага $20 млрд. собствени пари в краткосрочен заем за AT&T, която отправи оферта от $39 млрд. за T-Mobile на Deutsche Telecom.
Възходът на преработвателния сектор от САЩ до Германия и Китай дава на икономистите увереност, че възстановяването от най-тежката финансова криза след Голямата депресия ще продължи. Goldman Sachs прогнозира глобално разрастване от 4,8% тази година, а JPMorgan залага на 4,4% (средната стойност за последните две десетилетия е 3,4%).
„Хората се опитват да претеглят глобалния растеж и тези външни икономически шокове, казва Чарлз Бърдж от Invesco, която управлява $641 млрд. Преобладаващото мнение е, че растежът ще надделее и ще превъзмогнем тези еднократни събития.“

„Черни лебеди“

Пазарите продължиха да се покачват въпреки извънредните шокове, наричани черни лебеди от Насим Никълъс Талеб, професор в Нюйоркския университет и шеф на Universa Investments. Бестселърът му „Черният лебед“ (2007 г.) показа, че историята е изпълнена със събития, които не могат да бъдат прогнозирани от трендовете.
Тази година пазарите трябваше да понесат свалянето на египетския президент Хосни Мубарак, сраженията между верните на либийския лидер Муамар Кадафи сили и бунтовниците, протестите в Саудитска Арабия, Бахрейн и Йемен, покачването на петрола над $100 за барел, рекордно високите цени на храните и земетресението от 9-а степен по Рихтер в Япония, извадило от строя атомна електроцентрала.
Събитията не накърниха производството на готови продукти, което продължава да расте в световен мащаб. Индексът за американските заводи, изготвян от Института за мениджмънт на доставките, се покачи на 61,4 пункта през февруари, което е най-високото му равнище от май 2004 г. насам. Китай заяви през януари, че промишленото производство се е покачило с 13,5% през 2010 г. Растежът при услугите и преработвателните предприятия в Европа е достигнал най-високия си темп за последните четири години миналия месец, воден от Германия.
Разликата между двугодишната суапова лихва в САЩ и доходността по държавните облигации с еквивалентен падеж, индикатор за инвеститорската преценка за размера на кредитния риск, падна на 20,3 базисни пункта при тазгодишен пик от 26,13 на 7 януари. Миналата година този спред скочи до 64,21 базисни пункта на 25 май при 9,6 два месеца по-рано. Причината бе в растящите опасения, че бюджетните проблеми на Гърция ще заразят европейската банкова система.
Днес някои от най-рисковите заемоискатели набират средства на облигационните пазари сравнително лесно.
Филипините, на които Moody’s присъжда рейтинг Ba3, продадоха деноминирани в долари облигации в размер на $1,5 млрд., с което изпълниха таргета си за външно финансиране и ще покрият част от тазгодишния бюджетен дефицит. Операторът на сателити за цивилни цели Intelsat, който изтегли акциите си от пазара през 2005 г., обяви плановете си да продаде $2,65 млрд. в разписки за дълг, което е второто по големина предлагане на облигации със спекулативен рейтинг за тази година.
Новите високодоходни и високорискови облигации се съживяват, след като емитирането на всякакви видове дългови книжа падна с повече от 50% през миналата седмица на фона на страховете от възможно ядрено бедствие в Япония и задълбочаващото се напрежение в Близкия изток.
„Пазарът се стабилизира, заяви Марк Грос от RS Investments в Ню Йорк, който ръководи фондове, инвестиращи в ценни книжа с фиксирана доходност, на стойност $3 млрд. Не съм сигурен дали рискът се е върнал към предишните си равнища, но пазарът изглежда много по-щастлив и здрав след краткосрочната паника от миналата седмица.“
Корпоративни облигации с всевъзможни рейтинги се сринаха миналата седмица, когато Bank of America регистрира продажби на стойност $41,2 млрд., което се равнява на спад от 58,4% спрямо предходните $98,9 млрд. за петте дни до 11 март по данни на „Блумбърг“.
Взаимните фондове, които инвестират в рискови книжа (с рейтинг под Baa3 от Moody's или по-нисък от BBB от Standard & Poor's), миналата седмица претърпяха отлив на капитал на стойност $471 млрд. Това беше и първият път през тази година, когато инвеститорите изтеглят средства от фондовете, заявиха от Deutsche Bank.
Кредиторите отстъпиха при повишаването на волатилността. Индексът на волатилността на Чикагската борса за опции (CBOE Volatility Index), проследяващ цената на опциите в индекса S&P 500, скочи с 39% на 15–16 март и достигна 29,4, което е най-голямото двудневно увеличение от май, когато индексът на волатилността достигна своя пик за 2010 г. от 45,79.

Завръщане

„Преживяхме известна волатилност, но ситуацията отново се нормализира“, заяви Бърдж от Invesco.
Индексът MSCI World се покачваше през всеки от последните три търговски дни, като скочи с 3,8% до 1,307,42. Индексът S&P 500 се повиши с 3,3%, а Stoxx Europe 600 спечели 3,9% и достигна 272,33.
„Американската икономика, изглежда, вече е стъпила на солидни основи и печалбите ще продължат да растат, заяви Джоузеф Кийтинг, главен инвестиционен директор на базирания в Бирмингам, щата Алабама, CenterState Wealth Management, който ръководи $1 млрд. Това е инвестиционна възможност. Време е да излезем на пазара.“
Инвеститорите изтегляха кеш от фондовете, които залагат на рискови облигации миналата седмица, и ги насочваха към фондове, които купуват високодоходни банкови кредити, пише в доклад на Deutsche Bank, цитиращ Lipper FMI.
Финансовото министерство на САЩ демонстрира увереност, като заяви, че планира да закрие портфейла си от ипотечно застраховани и гарантирани от агенцията ценни книжа, като продава по $10 млрд. на месец. Американското правителство започна да купува ценни книжа, след като пое контрола над Fannie Mae и Freddie Mac в пика на финансовата криза през септември 2008 г.