Финансовите лидери на развитите страни може щедро да обещават, че ще подкрепят арабските народи на прага на новата политическа епоха, но зад реториката им се крие нежеланието им да се ангажират с регион, чиито бъдещи лидери може да не пожелаят да следват техните съвети.
Финансовите министри на редица големи икономики се срещнаха в четвъртък с официални представители на някои държави от Близкия изток и Северна Африка, за да обсъдят заедно промените в региона, където протестите свалиха от власт някои лидери и принудиха други да се борят, за да се задържат на поста си.

Неясни обещания за подкрепа

„Признаваме, че процесите на преход в този регион са свързани с разширяването на свободите и възможностите на хората“, заявиха представителите на Франция и Съединените щати от името на участниците във форума. И добавиха: „Готови сме да подкрепим тези страни с действия, които ще бъдат съгласувани с международните институции, тъй като значителните ресурси и експертните знания на тези институции могат да им помогнат при прехода.“
Изявлението им не съдържаше обещания за увеличаване на финансовата помощ, а вместо това призова за „съвместен план за действие“ на банките за развитие, който да насочи инвестициите към финансирането на нови работни места, подобряването на управлението и осъществяването на необходимите икономически реформи.
Внимателният подбор на думите може би отразява страховете на лидерите за това, което ще последва в държави като Египет. Временните военни лидери в страната обещават честни избори, но резултатите е трудно да се предвидят. В държави като Сирия и Йемен пък дългогодишните лидери се борят сами да удържат бунтовете на населението.
„Ако искате решение на проблема, преговорите няма да са ви достатъчни“, заяви Фариборж Гадар, финансов експерт по въпросите на Близкия изток, който сътрудничи на американския Център за стратегически и международни изследвания.
Мошин Хан, бивш директор на отдела за Близкия изток на Международния валутен фонд, заяви, че обещанията за подкрепа вероятно са толкова неясни, защото донорите и кредиторите не знаят кой ще застане начело на тези страни в бъдеще и проучват какво може да предложат на регион, който се нуждае не толкова от пари, колкото от експертни знания и инвестиции.
„Хората, които в момента са на власт в Египет и в Тунис, няма да са същите след шест месеца, пояснява Хан. И няма как да знаете каква ще бъде икономическата стратегия на бъдещото управление, така че е трудно да поемете конкретни ангажименти.“
Източник от Министерството на финансите на САЩ заяви, че се очаква колегите му да се договорят за двустранна помощ, но финансовите лидери, които присъстваха на срещата в четвъртък, включително лидерите на САЩ, Франция, Канада, Япония, Русия, Египет и Тунис, се споразумяха, че световните кредитори са най-способни да предоставят бърза подкрепа на региона за ускоряване на растежа. „Мисля, че институциите тук искат да постигнат баланс“ между предоставянето на спешна помощ и предпазливите действия на фона на несигурността, заяви служителят на министерството, който предпочете да остане анонимен.
Президентът на Световната банка Робърт Зелик ясно заяви, че са необходими бързи действия, за да се помогне на региона, и банката вече одобри кредит от $500 млн. за Тунис.
В реч от миналата седмица той предложи ръководената от него институция да започне съвместно директно сътрудничество с местни граждански организации, които имат преки сведения и опит от ситуацията на място.
„Ако чакаме ситуацията да се стабилизира, ще загубим много възможности. Във време на революция статуквото не е печеливша карта“, поясни Зелик.
Временното правителство на Египет, което поиска от Вашингтон помощ от $10 млрд. и декларация за подкрепа, успя да изтръгне съвсем малко обещания от финансовите министри по време на срещите през уикенда. Помолените за подкрепа се опасяваха, че Египет не разполага с достатъчно мащабен план за реформи, който да гарантира на международната общност, че страната е поела в правилната посока.
Управителният директор на Международния валутен фонд Доминик Строс-Кан съобщи, че фондът ще отпусне кредити на стойност $35 млрд. на страните, внасящи петрол от Близкия изток и Северна Африка, ако помолят за подобна подкрепа.

Световен план „Маршал“

Появиха се и опасения, че лидерите, които усещат собствената си политическа уязвимост във все още несигурната среда, може да спрат икономическите реформи или да прибегнат до популистки мерки, които според икономистите ще саботират дългосрочния растеж.
„В тези страни настроенията към пазарите ще бъдат негативни, заяви Хан. Разбирам защо донорите усещат, че са стъпили на тънък лед – те не знаят каква роля ще могат да изиграят, ако тези страни обърнат гръб на западните либерални политики.“
Гадар заяви, че нестабилният регион се нуждае от „световен план „Маршал“ с помощта на регионалните производители на петрол и азиатските държави като Китай, които зависят от доставките на черно злато от Близкия изток.
Помощ и инвестиции може да дойдат също от Европа, която се страхува от вълната от имигранти през Средиземно море. Съединените щати също ще са готови да помогнат, тъй като искат да избегнат скок на световните пазари на петрол и да гарантират, че нестабилността няма да създаде условия за разразяването на още социални и политически бунтове.
В същото време Моли Уилямсън, бивш висш американски дипломат, предупреди, че западните правителства надали ще успеят да осигурят сериозна помощ, тъй като са заети със собствените си фискални проблеми.
Американският президент Барак Обама например се въоръжава за тежка битка с републиканците, които имат план да съкратят трилиони долари от американския бюджет.
„Нямаме достатъчно пари, а все още гледат на нас като на кокошката, която снася златните яйца“, коментира Уилямсън.