Сдружение „Надежда за нас – 2008”, създадено от възпитаници на Дома за деца, лишени от родителски грижи във Враца, и техни приятели, подаде ръка на малките, които днес обитават същия социален дом. С подкрепата на Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и институт „Отворено общество” – София, сдружението реализира проекта „Часът по гушкане”. Официално става дума за програмата за преодоляване на емоционални дефицити сред децата от домовете на възраст между 7 и 12 години.
Всяка втора събота две коли с два екипа доброволци, натоварени с учебни пособия, плодове и дрехи, поемаха от София към Враца. В началото доброволците бяха четирима, стигнаха до 20.
Идеята бе да се създаде модел за общуване на децата с външни за дома хора. Това не е само приятно и весело, но и полезно. То допринесе за интелектуалното, емоционалното и физическото развитие на децата. Моделът е така разработен, че да бъде приложен и в други домове. Този тип дейност се практикува още през 2006 г. от Цветелина Стоянова, управител на агенция за пазарни и социални изследвания „Маркет ЛИНКС”, която е един от доброволците в проекта „Час по гушкане”. Става дума за 8 различни модула и съответните 8 занятия. Те се провеждат от двама експерти и двама или трима доброволци сред група от 12 деца. Програмата е насочена към: опознаване на тялото; поддържане на физически и енергиен тонус; емоционално общуване – осъзнаване на своето „аз” в процеса на комуникация. Екипите провеждат терапия с музика, звуци, танци, цветове и форми; физически, дихателни и енергийни упражнения. На всяко занятие се правят и тестовете за развитие на интелигентността на децата. Основният замисъл е децата да получават колкото е възможно повече лично внимание - всеки възрастен се грижи за две –три деца – работи с тях, окуражава ги, прегръща ги. Децата в социалните домове страдат от ограниченията на социалната среда и от липсата на внимание. При много от тях ценностите и поведенческите модели, които би трябвало да се усвоят в едно здраво семейство, липсват или са частично оформени. Децата от домовете рядко имат реална преценка за себе си и за околните. Те нямат възможност да развият осъзнато отношение към собственото си място в обкръжаващата ги среда поради липсата на «социално огледало» - възрастни хора, в чиито очи да се огледат, чието одобрение да получат.
Докато не бъдат затворени или трансформирани, домовете за деца без родителска грижа трябва да станат по-отворено социално пространство. Защото поради изолацията на децата, които живеят там, тези институции създават нови дефицити в емоционалното и интелектуалното развитие на подрастващите. Възпитателите в домовете по всякакъв начин трябва да бъдат подпомагани в техните усилия за отглеждането на децата – работата в подобна институция изисква много качества и умения, които формално не се преподават никъде.
Проектът на «Надежда за нас – 2008» постави основата за организирана външна помощ и в тази насока. По време на неговото изпълнение бяха проведени и две срещи с възпитателите, които включваха елементи на обучения. Проектът доказа реалната възможност «външни» хора да помогнат на «вътрешните» – не като ги коригират и критикуват, а като ги подкрепят в тяхната тежка работа – грижата за близо 70 деца, всяко от които има своята лична драма. Един възпитател «отговаря» за повече от 20 деца. Дори да има голямо желание да се занимава с някое от тях, това е физически невъзможно. Най-важното за децата е да ги погалиш, да им кажеш колко са добри, умни и красиви, да ги убедиш, че направеното от тях е ценно и полезно, и че имат нови приятели, на които съвсем искрено, по детски да кажат «Колко много те обичам!».
Ако всеки от нас подари поне един ден от личното си време на децата от домовете, всичко ще бъде по-различно. Един ден, който ще промени живота им.