Срещу органите на МВР през последните дни се разрази невиждана, некоректна и, меко казано, странна кампания. А формулировката „полицейско насилие“ се превърна в тема за упражнения на знайни и незнайни анализатори. Няма нищо лошо, когато някой изразява открито мнението си и това е едно от големите постижения на демокрацията. Лошото е, когато това става едностранчиво и тенденциозно, както наблюдаваме през последните дни по отношение на полицията. Защото в цял свят органите на реда са един от стълбовете на държавността. Нашата страна не прави изключение. Неслучайно една от първите създадени институции в новоосвободена България през 1879 г. е именно тогавашното Министерство на вътрешните дела.

Медалът има две страни

Със сигурност полицаите у нас не са безгрешни и имат своите слабости. Но заради няколко изключения да се отрича цялата система, в която работят много достойни български мъже и жени, не е нито морално, нито фактологично издържано. Още по-жалко е, когато атаките срещу МВР идват от колеги-журналисти, защото именно моралът и фактите са в основата на нашата професия. Затова, ако са напълно честни със себе си, колегите от журналистическата гилдия трябва да признаят, че медалът има две страни.
Да допуснем, че т. нар полицейско насилие е едната страна. Обратната страна обаче има много повече лица и е тъжно, че никой в медиите през последните дни не се сеща за тях. Факт е, че хиляди български полицаи всекидневно рискуват живота си в борбата с престъпността. При това, ако ги сравняваме с колегите им от Европа, те го правят срещу малко възнаграждение и при изключително лоши условия на труд. Защо никой от критиците на МВР не се сети да напише или каже, че повечето от униформените сами се грижат за екипировката си? И защо се неглижира фактът, че от полицаите се очаква да са навсякъде, където възникне проблем, по всяко време на денонощието, при това със стари автомобили на по 400-500 хиляди километра и с ограничен лимит от гориво? Не е честно и да забравяме, че „полицаите-насилници“ никога не знаят на каква ситуация ще попаднат и уви, многото униформени, загинали по време на изпълнение на служебния си дълг, са най-неоспоримото доказателство за това.

Тенденциозните критики не помагат

Да, вярно е, че МВР се нуждае от реформи. Не трябва да спестяваме и критиките, когато има поводи за тях. Но тенденциозните ругателства срещу една държавна институция са напълно неприемливи. Нима е тайна, че който и да е на власт, опозицията у нас традиционно трупа актив на гърба на полицията? И никой не се сеща да попита публично какво е направила за МВР същата тази опозиция, докато е била в изпълнителната власт.
Затова призоваваме колегите: когато разказвате драматично за употребена сила срещу някой арестант, спомнете си и за загиналите полицаи. Когато критикувате органите на реда за неразкрито престъпление, спомнете си и за многобройните им успехи.
Разбитата група за отвличания на граждани е достатъчно сериозно постижение. Отделен е въпросът, че всеки български гражданин с право разчита на полицаите, когато е в трудна ситуация, изискваща намесата им.
Впрочем, евроатлантическите ни партньори също няколко пъти отбелязаха, че у нас вече се наблюдават ефективни резултати именно в този компонент – борбата срещу корупцията и престъпността. Хората го отбелязаха, и то на най-високо ниво. А отговорните фактори в ЕС и САЩ не се интересуват особено кой е министър у нас, нито пък първата им е грижа е да защитават родния полицай „хикс“. Отговорните фактори в ЕС и САЩ гледат дали се работи и отчитат единствено това.
И накрая, нека не забравяме нещо много важно. В цял свят има две институции, които са синоним на държавност. Това са полицията и армията. Ако ние не уважаваме тези институции, това говори лошо не просто за държавата, това говори лошо за всички нас. И в този случай отговорността на медиите е двойно по-голяма.
А дали искаме гражданско общество с отворени очи – и за доброто, и за лошото – или искаме нихилистично настроена орда от обезверени единици, вече е въпрос на морален избор.