Ако преди две години Белият дом дочуеше слухове, че Тимъти Гайтнър вероятно ще напусне поста си, някои съветници щяха веднага да се възползват от предоставения им шанс. Министърът на финансите на САЩ имаше несигурен старт и всички смятаха, че той ще приключи предсрочно мандата си.
Днес, ако до „Пенсилвания Авеню“ 1600 достигнат слухове, че финансовият министър обмисля да се откаже от поста си, ни очаква паника. Гайтнър се е превърнал едва ли не в най-незаменимата фигура в администрацията на президента Барак Обама.
49-годишният финансов министър няма равен във вземането на политически решения в администрацията, буди уважение в Азия и в Европа и е любимец на президента.
Според някои негови колеги през последните месеци той е обмислял да напусне поста си предсрочно, вероятно когато приключи битката за определянето на тавана на дълга това лято. Запознати със случая приемат слуховете на сериозно, но повечето се съмняват, че това ще се случи.
Разбираемо е, че понякога Гайтнър се чувства изтощен. Той стана президент на Нюйоркския федерален резерв през 2003 г. През последната му година на тази длъжност - 2008 г., ръководената от него институция се намираше в епицентъра на най-лошата финансова криза от началото на Голямата депресия. След това зае длъжността на финансов министър, за която не получи пълно одобрение и която започна с неудобни обществени изяви.
Освен това Гайтнър трябваше да разработи план за стабилизиране на олюляващата се финансова система и за възстановяване на неуверената икономика. При разработването на плана той си сътрудничеше със своя приятел и тогавашен директор на Националния икономически съвет към Белия дом Лари Съмърс, който е заклет враг на неувереността.

Отчети пред Конгреса

Постът на финансов министър изисква изтощителни пътувания по целия свят и болезнено раболепие пред Конгреса. Гайтнър е давал отчети пред различни комисии към Конгреса цели 52 пъти, а частните срещи и преговори са много повече. А и републиканците в Конгреса биха се зарадвали, ако броят на отчетите тази година се удвои.
През последните три години нито един държавен служител с изключение на президента не е издържал на такова темпо.
Гайтнър, баща на дъщеря, която учи в колеж, и на син гимназист е прекарал почти целия си живот в областта на обществените услуги. Той има сравнително скромен доход с нетна стойност между $770 000 и $1,8 млн.
Освен икономическите предизвикателства, пред които е изправен, Гайтнър има и някои вътрешни проблеми. Най-малко пет важни места във финансовото министерство са свободни отчасти поради тромавия процес по одобряването на кандидатите, както и поради необикновената мудност, с която настоящата администрация разглежда подобни въпроси.
Не е ясно и как ще реагира Обама, ако Гайтнър изяви желание да напусне. Президентите Линдън Джонсън и Бил Клинтън (първият чрез принуда, а вторият – с чар) биха избили подобни мисли от главата на всеки ценен член на кабинета си. Не такъв обаче е стилът на Обама. По време на предизборната кампания през 2008 г. един от сътрудниците му заяви, че в обкръжението му “няма незаменими”.
Няма естествен заместник. Добре осведомени наблюдатели казват, че първите две имена, които изникват, са бившият шеф на канцеларията на Белия дом Ърскин Боулс и сегашният титуляр на поста Бил Дейли. Двамата обаче не притежават финансовите и международните компетенции на Гайтнър.
Опитът на финансовия министър с Китай започва още през младежките му години, когато баща му е назначен за известен период там, а той самият е любимец на финансовия елит в Пекин. Макар че американско-китайските отношения са изпълнени със стратегически и политически спорове, икономическите връзки винаги са сравнително гладки, а през последните две години се подобряват. Гайтнър и вицепремиерът Ван Цишан наистина се разбират.
Подходът на американския финансов министър към дълговата криза подразни някои хора на Стария континент. Въпреки това редица видни европейски представители уважават възгледите и опита му.
У дома отношенията му с председателя на Федералния резерв Бен Бернанке напомнят знаменития съюз между Робърт Рубин, Лари Съмърс и Алън Грийнспан през 90-те години. Разликата е, че този път, предвид политическия натиск от републиканците, никой от двамата не говори много за тази връзка.
Политическата съобразителност на финансовия министър се подобри, както и някога острите му взаимоотношения с републиканците в Конгреса. „С Тимъти Гайтнър може да се разговаря“, казва Пол Райън, председател на Бюджетната комисия към Камарата на представителите.
Политическите му инстинкти обаче са далеч от висотата на финансовите. Определено не е достоен наследник на Джеймс Бейкър, проницателния финансов министър в администрацията на Роналд Рейгън. Гайтнър бе искрено изненадан от недоволството на търговците на дребно срещу бонусите, получени от изпълнителните директори в American International Group (AIG), след като застрахователят бе спасен с пари на данъкоплатците.

Публично поведение

Гайтнър превъзмогна вцепенението, което очевидно го обземаше при първите му публични изяви, но понякога все още оставя впечатлението за безстрастен технократ. В лични срещи с политици, пресата и бизнес лидери той е много по-ефективен и представителен, като демонстрира изключително тънко чувство за хумор.
Моделът му за подражание на този пост вероятно е неговият приятел и предшественик Боб Рубин. От напускането на Рубин преди 12 години не е имало друг финансов министър, който да притежава влиянието, което Гайтнър има сред финансовата общност и пред президента.
Ако Гайтнър напусне след кризата около тавана на американския дълг, наследството му ще остане незавършено. Това е една от причините, поради които хората, които го познават, смятат, че ще остане.
Друга е искрената му преданост към Обама и гордостта от постиженията на администрацията.
Малцина във висшите ешелони на властта са толкова безрезервно отдадени в служба на обществото. Предава се по наследство. Баща му е бил високопоставен представител на фондацията „Форд“, основно в Азия (там под неговото ръководство е работела майката на Обама), а чичо му Джонатан Мур е бил изтъкнат административен служител при републиканците и декан в колежа в Харвард.
Когато свършат препирните около тавана за държавния дълг (вероятно малко преди крайния срок от 2 август), финансовият министър ще е изтощен. Ще си почине няколко дни, а после по всяка вероятно ще се върне за последните сражения от този мандат на Обама.