Президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише води война на два фронта в опитите си да ограничи ценовия натиск на фона на кризата със суверенните дългове, която заплашва да доведе до разпад на еврозоната.
Всичките 55 икономисти, участвали в анкетата на „Блумбърг“, правилно прогнозираха, че ЕЦБ в четвъртък ще повиши лихвените проценти за втори път през тази година, като увеличи основната лихва с 25 базисни пункта до 1,5%. Според резултатите от отделна анкета пък централната банка може да увеличи разходите по вземането на кредити още през четвъртото тримесечие.
Трише не успява да постигне съгласие с европейските лидери по механизмите за ограничаване на дълговата криза, тъй като смята, че от държавите зависи да запушат дупките в бюджета, докато политиците се борят с покачващите се цени. Докато ЕЦБ подкрепя кредиторите с неограничени количества кеш, правителствата се борят да възвърнат доверието на инвеститорите. На 5 юли Moody's Investors Service понижи кредитния рейтинг на Португалия до спекулативен поради опасенията, че страната ще трябва да последва Гърция и да поиска допълнителна спасителна помощ.
„Трише направи за Гърция каквото зависеше от него и отново се върна към основните си задължения, заяви Жак Калу от Royal Bank of Scotland Group в Лондон. ЕЦБ направи повече от правителствата, за да стабилизира еврозоната, и започва да губи търпение към политическите лидери. От тях зависи да оправят проблема.“

Критична фаза

Bank of England очаквано задържа вчера основния си лихвен процент на 0,5%.
По-рано този месец европейските финансови министри одобриха изплащане на кредит за €8,7 млрд. за Гърция в опит да избегнат първото просрочване на суверенни задължения в региона. Standard & Poor's и Fitch Ratings предупредиха, че ще понижат гръцкия рейтинг до статут на просрочен, ако лидерите продължат да искат от кредиторите да подновят срока на държания от тях гръцки дълг, чийто падеж наближава.
Трише трябваше да се срещне вчера с гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос във Франкфурт според информация на финансовото министерство в Атина.
„Навлизаме в по-критична фаза“ и пазарът „е обзет от сериозна несигурност“, заяви Кристофър Писаридес, преподавател в Лондонското училище по икономика, в интервю за телевизия „Блумбърг“. И добави: „ЕЦБ може да си позволи да изчака малко повече, за да улесни положението на страни като Гърция, Португалия и други от периферията, които затъват все по-дълбоко в рецесия поради дълговите си проблеми.“

Отслабващо доверие

Докато лидерите все още търсят начини за борба с кризата, възстановяването на континента започва да залинява. Растежът в сферата на услугите и производството на готови стоки се забави повече от предвиденото през юни, а икономическото доверие отслабна. В Германия, най-голямата европейска икономика и двигател на съживяването в региона досега, инвеститорските нагласи паднаха до най-ниското си равнище за последните две години и половина миналия месец.
Залинелият растеж може да допринесе за по-умерена инфлация, което би накарало ЕЦБ да не вдига лихвите толкова драстично, колкото бяха първоначалните изчисления на инвеститорите и икономистите, посочва Джулиън Калоу, главен икономист за Европа в Barclays Capital в Лондон.
„Това може да се окаже последното вдигане на лихвата под управлението на Трише, прогнозира той. Не става въпрос само за Гърция, обстоятелствата в глобалната икономика изобщо се променят и почвата под ЕЦБ става все по-нестабилна.“

Лихвен апетит

Миналия месец ЕЦБ прогнозира забавяне на растежа в еврозоната до 1,7% през идната година при 1,9% за 2011 г. Инфлацията може да падне под тавана от 2% през 2012 г. на средно 1,7%, изчисляват от централната банка. През юни потребителските цени се покачиха с 2,7% спрямо същия период на предходната година.
Политическите лидери и институции са загрижени, че растящите цени на енергоносителите и суровините могат да провокират взаимообвързано покачване на цени и заплати, което да направи инфлацията още по-упорита. В края на юни Трише призова за „повишено внимание“ относно ценовия натиск – израз, използван досега като знак за незабавно покачване на лихвите.
Инвеститорите ще анализират изказванията на Трише в търсене на признаци за бъдещата парична политика на ЕЦБ. Карстен Бжески, главен икономист на ING Group в Брюксел, казва, че пазарите не бива да приемат за даденост „паузата след извършеното през тази седмица покачване на ставките“.
„Казват, че човек трябва да стане от масата гладен, коментира той. Все пак не вярваме, че това важи за ЕЦБ. Ако става въпрос за нормализиране на лихвите, банката вече, изглежда, се е наситила.“

Игра на покер

Трише вероятно ще трябва да отговаря и на въпроси за приеманите от ЕЦБ допълнителни гаранции. В момента банките могат да получат колкото пари са им нужни за период от максимум три месеца срещу отговарящи на определени изисквания активи, включително държавни облигации. Ръководителите на ЕЦБ заявиха, че могат да спрат да приемат гръцки дълг като обезпечение, ако страната просрочи плащанията си.
Moody’s понижи португалския суверенен дълг до Ba2, под инвестиционния статус, което може да окаже допълнителен натиск върху банките, вложили в тези активи, и да влоши патовата ситуация между ЕЦБ и политиците.
Това е игра на покер, твърди Кристиян Шулц, икономист в Joh. Berenberg Gossler & Co. в Лондон и бивш служител на ЕЦБ. И добавя: „Централната банка знае, че е последният защитен вал в еврозоната, но всъщност важното е правителствата, т.е. тези на фронтовата линия, да си свършат работата както трябва.“