Нора Стоичкова Днешният български полицай, ако си върши съвестно работата, има голяма опасност да стъпи накриво. Или ще засегне началството, като вземе на контрол някой негов „нерегламентиран контакт”. Или ще го заиграят оперативно в чужда игра с далеч по-високи залози от месечната му заплатка. Или пък ще му спретнат оперативно мероприятие отвътре, та да му държи влага задълго. В тези среди е добре известно, че най-трудно от всичко се умива лицето. А ако е много напорист, вероятността да влезе в играта с полицейското насилие се увеличава правопропорционално на трудовия му стаж. Днешното МВР може и да изглежда като най-бързо реформираща се държавна структура, но отвътре си остава съвсем същото - изобщо не става за мъже. Миналия ден по телевизията любителски кадри показаха например как най-безопасно можем да направим българската полиция смешна и жалка. Въпросните кадри, които трябваше да докажат, че българският полицай първо бие, после пита, всъщност показаха как т.нар. граждански протест пред столично РПУ по повод гей парада всъщност има за цел да вкара в новините определени лица За сметка на охранителните органи в държавата. Всъщност за гейове и за паради май изобщо не стана дума в любителското видео. Зрители и водещи зяпаха в захлас как младежите предизвикват полицаите, псуват ги и когато това не даваше видим резултат, внимателно „падаха” в краката им. Като първо обаче си подлагаха дланите под дупетата. Може би се страхуваха да не си повредят нещо в ариергарда. След което вирваха крака под носа на полицаите, които, засилили се да им слагат белезници, ги хващаха по инерция за глезените. На всичко отгоре, очевидно подразнени от целия този цирк, започваха да ги влачат по земята. Както се казва – изиграха успешно ролята на лошото ченге в пиесата. Добре че ги „нападаха” все пак хомосексуалисти, а не терористи, че тогава никак нямаше да ни е до смях. Момчетата обаче не са съвсем виновни. Сигурно са били редовни в часовете по бойни изкуства в академията, сигурно знаят как се използва противошокова палка как се слагат белезници. На инструктажа за обезпечаване на това мероприятие обаче шефът им със сигурност ги е предупредил над 100 пъти, че ще им скъса едно-друго, ако допуснат полицейско насилие над гейовете. Защото всеки полицейски шеф е наясно, че за насилие най-често се гори служебно. Освен това случаят с Чората ще остане жив навеки във всяка полицейска памет. Представете си сега същия смешен протест, само че пред някое от полицейските управления в Ню Йорк. Какво щеше да им се случи на валящите се в прахоляците протестиращи, ако тръгнеха на спорове с онези униформените мъжаги, които патрулират неуморно в мегаполиса. И които мъжаги изглеждат като излезли от холивудски суперекшън нахлузили по едни цайси Police. В нюйоркската полиция не взимат шкембелии и хора под 6 стъпки ръст. А зад гърба им освен службата стои цялото общество. В името на борбата срещу престъпността. А у нас само им се подиграваме. Корумпирани били, дебели били, прости били. Ами, така е. Да повторим ли и на кого отърва тая картинка, та от 20 години МВР неуморно се „прочиства” от истинските си професионалисти. Да не говорим, че отвъд океана всяко неподчинение на полицейско разпореждане струва поне 45 дни общественополезен труд и 6 месеца пробация за първо нарушение. По бързата процедура. У нас има санкции за подобно деяние, но които действат само на хартия. Грозната истина е, че можеш да шамаросаш полицай и да ти се размине. Далеч по-опасно е да обидиш таксиметров шофьор например. Завчас се събира дневната смяна и те прегазва надлъж и нашир, ако си много ербап. Вината за това положение носи най-вече само МВР, което никой път не избърза да защити служителите си, обвинени в полицейско насилие. Всеки началник в силовото ведомство става особено раздразнителен на тази тема, тъй като е наясно, че най-лесно се гори служебно именно по тази линия. Поради което много по-често оставят момчетата сами да платят масрафите, виновни или не. Да се оправи законът за МВР е почтена задача и условие за националната сигурност. Контролът върху дейността на силовото ведомство – също. Но ако пак ще разчитаме на един закон да се самоприлага, догодина ще сме в същата, че и по-опасна ситуация. Така че, преди да се набляга върху писането на закони, трябва без излишен шум да се направят следните прости стъпки: да спрат политическите атаки срещу МВР, защото един пластичен взрив на ул. „6-ти септември“ би имал по-слаб поразяващ ефект върху националната сигурност; да се спре с вътрешните „активни мероприятия” срещу неудобните във ведомството, защото е истинско безобразие в XXI век МВР да работи преимуществено по доноси вместо по противодействие на престъпността; да се вземат незабавни мерки срещу текучеството на професионални кадри – полицаите са хора като нас, със семейства и деца, за които трябва да се погрижат; за полицаи да се вземат само мъже и жени, които имат съответната физика и психика за такъв род дейност – вече има достатъчно бавачки в държавата. И най-важното: преди да наречем глупак полицая, нека първо премислим можем ли да вършим неговата работа по-добре. Пък да си спомним, че всеки полицай има право на най-елементарно уважение за това, че по 24 часа в денонощието е на разположение. По-точно - на наше разположение, за да спим спокойно.