“Гардиън” Добре информираният сайт petrolprices.com предвижда, че бензинът ще достигне 1,50 британски лири (1,89 евро) за литър до септември - само след четири месеца. Джеф Рубин от „Си Ай Би Си уърлд маркетс“ прогнозира, че “цените на петрола ще се покачат почти двойно през следващите пет години”. Това означава $270 за барел до 2013 г. И вероятно обяснява, първо, защо правителството в момента твърдо подкрепя идеята “Бритиш петролиъм” да получи голям нов дял от лицензите за добив на петрол, които предстои да бъдат издадени в Ирак, и, второ, защо кабинетът изненадващо даде ясно да се разбере, че възнамерява да анексира една трета от 1 млн. кв. мили от морското дъно край Антарктида, за да присвои предварително всякакви права за петрола, който може да се съдържа в тях. Битката за петрола започна с пълна сила. Авторитетната Международна агенция по енергетика предвижда криза в доставките на петрол до 5 години, която ще причини безпрецедентно високи цени и ще увеличи драстично зависимостта на Запада от ОПЕК. А самата петролна индустрия в доклад “Горчивата истина за енергетиката” за първи път предрече, че петролът и природният газ може да започнат да не достигат към 2015 г. Тази надигаща се криза в световните петролни доставки през 2010-2015 г. ще има огромни геополитически последствия. Рискът от нови военни интервенции и конфликти в Близкия изток несъмнено е висок. Общите световни запаси от петрол се изчисляват на 2,5-2,9 трилиона барела, като половината от тях вече са изразходвани, а половината от 51 произвеждащи петрол държави регистрират спад в производството през 2006 г. Производството извън ОПЕК се очаква да достигне връхната си точка и да започне да спада през следващите 5 години, което ще бъде предизвикано главно от растящото търсене от Китай и САЩ в комбинация с ограниченото производство в Ирак. ОПЕК може да не увеличи производствения си капацитет достатъчно бързо или качествено, или по политически причини, или защото вземането на решения става твърде бавно, или защото сигурността не го позволява. Нито един изход не е стабилен Изходи от този мрачен сценарий, естествено, има, макар че нито един от тях не е стабилен. Макар да бяха изразходвани милиарди за търсенето на нови петролни полета, този процес достигна своя връх в средата на шейсетте и последните големи находища бяха открити през седемдесетте. Само Ирак има гигантски неразработени петролни находища (в Западна Курна, Маджнун и Източен Багдад), както и капацитета да увеличи производството бързо до 8-10 млн. барела дневно. По ирония обаче американската интервенция, която целеше да предизвика точно това, направи невъзможен този вариант за още дълго време. Вече 4/5 от световните запаси на петрол идват от находища, разкрити преди 1970 г. Дори откриването на находище с размери колкото най-голямото в света в момента (Гауар в Саудитска Арабия) - което така или иначе е немислимо предвид огромния напредък в геоложките познания през последните 30 години, ще отговори на глобалното търсене на петрол само за следващите 10 г. Друг шумно рекламиран вариант е широкомащабен преход към т.нар. неконвенционален петрол - битуминозните пясъци в Атабаскан (Алберта, Канада), тежкия суров петрол (в басейна на река Ориноко), нефтоносните шисти и нефтоносните седиментни скали. Но при тях почти непреодолим проблем е извличането на суровината. А огромният ръст на отделяните емисии на парникови газове може да има изключително бърз ефект върху климатичните промени, който да заличи всякакви ползи от едно глобално споразумение след Киото. Нова заплаха Най-тревожно от всичко е, че големите сили, които са много далеч от големи промени на енергийната си политика, драстично засилват своята борба за ограничените запаси на петрол. Въпреки че в Ирак войната не може да бъде спечелена, САЩ изграждат най-малко 5 големи постоянни военни бази там, за да могат да контролират достъпа до петрола от Персийския залив, включително Саудитска Арабия и Иран. Както един неоконсерватор наскоро постави въпроса: “Една от причините да нямаме стратегия за изход от Ирак е, че не възнамеряваме да си тръгваме.” САЩ също така се опитват да прокарат нов иракски закон за петрола, който да даде на западни (главно американски) многонационални петролни компании контрол над иракските петролни находища за следващите 30 години. САЩ поддържат 737 военни бази в 130 страни зад паравана на “войната срещу терора”, за да защитават икономическите си интереси, особено достъпа до петрол. Главната цел на НАТО след Студената война е да се обкръжи Русия и да се изземе от Китай водещата роля в достъпа до петрол и природен газ от Каспийско море и Близкия изток. Това е само началото на необявена титанична битка за глобални ресурси между САЩ и Китай – най-големите вносителки на петрол (Китай задмина Япония през 2003 г.). Ислямът беше въвлечен в тази борба, защото точно в ислямския свят се намират повечето от тези ресурси, но е второстепенен играч. В случая на Русия увеличаването на западните нападки срещу Путин и твърденията, че той подкопава демокрацията, в крайна сметка са насочени към осигуряване на прозападно правителство в Москва и достъп до руския петрол и природен газ. Русия разполага с повече от тези въглеродни горива, взети заедно, отколкото всяка друга страна. Борбата се разпростря и в Западна Африка, за която се смята, че разполага с 66 млрд. барела петрол с ниска концентрация на сяра, който поради тази причина е идеален за рафиниране. През 2005 г. САЩ внесоха повече петрол от Гвинейския залив, отколкото от Саудитска Арабия и Кувейт, взети заедно, и се очаква през следващите 10 години да доставят повече петрол от Африка, отколкото от Близкия изток. В крак с тази тенденция Пентагонът изгражда ново единно военно командване за континента, наречено Африком. От друга страна, Ангола в момента е най-големият доставчик на суров петрол за Китай, като задмина Саудитска Арабия м.г. Няма съмнение, че Африком, което значително ще увеличи американското военно присъствие в Африка, е насочено към растящия конфликт с Китай за петролните запаси. Както казва бившият кандидат за президент на САЩ Джо Либерман, усилията на САЩ и Китай да използват внос, за да задоволят нарастващото търсене, “може да изострят съперничеството за петрола до нещо толкова избухливо и опасно като надпреварата в ядреното въоръжаване между САЩ и Съветския съюз”.