От няколко месеца между две от държавните компании под шапката на транспортното министерство – БДЖ и НКЖИ, тлее конфликт, който докарва доста главоболия на ресорния министър Ивайло Московски. И който заплашва да се превърне в открита война.
Формалният повод за противоречията са картите за пътуване на служителите на инфраструктурата. Досега НКЖИ плащаше по 560 лева за карта за всеки един от 12-те хиляди свои служители. От 1 юли обаче държавният жп превозвач иска вече тази сума да бъде увеличена на 4485 лева.
Спорът за цената на картите е само върхът на айсберга. От началото на годината пазарът на жп услугата бе либерализиран съобразно изискванията на ЕС. Това означава, че НКЖИ е длъжна да предоставя еднакви условия за превоз на всички компании. Вследствие на това инфраструктурните такси за достъп на БДЖ бяха повишени. Което се трупа допълнително към 100-милионния дълг на държавния превозвач към инфраструктурата. От своя страна държавният превозвач контрира със споменатото 8-кратно увеличение на цената на служебните пътувания с тънката идея тези пари да бъдат приспаднати от дълга. Ако от НКЖИ се бяха съгласили, тези 100 милиона лева биха се стопили за следващите две години.
Няма обаче компания, която в условията на криза да си позволи да плаща космически суми за неизвършени пътувания, и съответно се избра логичното решение служебните карти да бъдат отказани.
За момента няма никакви индикации, че двете дружества ще могат да се разберат сами помежду си. Решението на проблема явно ще бъде оставено на транспортния министър. Каквото и да бъде то обаче, отсега е ясно, че ще има недоволни. Освен, разбира се, ако ръководствата на двете компании се усетят, че и най-лошият мир е за предпочитане пред най-добрата война. Защото, докато се карат, губят и те, губят и клиентите, губи и железопътният транспорт като цяло.