След срещата на върха миналата седмица доходността на испанските 10-годишни държавни облигации падна до 6,6%. Ако Испания продължи да взема кредити при подобна лихва, с нея ще бъде свършено, преди да успеете да кажете „Дон Кихот“. В същината на финансовия проблем на еврозоната е несъответствието между северните и южните й членки. Защо тогава просто не интегрират финансите си? Защото това ще означава, че стабилните държави ще трябва да плащат дългове, натрупани от недисциплинираните – идея, която разбираемо не се нрави на северноевропейците. Те не са се радвали на щедростта на правителството, защо сега да плащат по-високи данъци или лихви, за да платят подобен лукс?
Представете си, че германските управляващи кажат: „Ще заемем повече средства, за да ги отпуснем на испанското правителство.“ Реакцията ще бъде разтърсваща: „Не!“ Така че, ако твърдата цел е съхраняване на еврозоната, изходът е някак да се влеят пари в южноевропейските държави, без северните да забележат. Ето къде в действие влиза магията на съвременните финанси. Решението е германското правителство да не отпуска кредит, или поне не директно. ЕЦБ предоставя алтернативен канал чрез своите покупки на дълг на страните от периферията. Друг вариант предлага европейската система за рециклиране на депозити, които са напуснали банковите системи на уязвимите страни и са се натрупали в  Bundesbank (това са т. нар. целеви пари). Трети вариант е парите да се вложат в задбалансов механизъм. Най-новата версия на тази идея се нарича Европейски механизъм за стабилност. Той се финансира отчасти от правителствата на еврозоната, но тъй като може да взема кредити на пазарите с държавни гаранции, има капацитета да отпуска шест пъти повече от вкараните в него пари.
Не сме ли стигали до това положение и преди? Ако това кредитиране се обърка, гаранциите ще бъдат изискани и северните членки на паричното обединение ще трябва да платят цялата дължима сума. Германският държавен дълг не е голям, но не е и достатъчно нисък - около 80% от БВП. Само че числото не взема предвид прякото излагане на риск, което се увеличава с обезпокоителни темпове. Bundesbank има в други части на еврозоната около €700 млрд., или близо 30% от БВП, така че разбирате защо за политиците е трудно да намерят решение. Последното споразумение с Испания беше невероятно безсмислено. Кабинетът в Мадрид ще получи €30 млрд. от вече обещаните €100 млрд. Целта е останалите средства да се предоставят пряко на испанските банки, така че държавният дълг да не се раздува. Страните членки още не са дали съгласието си за това. На срещата на върха миналата седмица бе уговорено единствено, че въпросът ще бъде обсъден през септември. Ако парите отидат пряко в испанските банки, те ще се нуждаят от някакъв общ надзор на европейско ниво. Изграждането на такъв регулаторен орган може да отнеме година. Междувременно Германският конституционен съд се притеснява за законността на всичко това, а той може да не се произнесе в продължение на няколко месеца.
Политиците и пазарите работят в съвсем различни времеви рамки. Първите най-накрая осъзнават, че се борят с невъзможното, но си мислят, че разполагат с години, а пазарите подозират, че си имат работа с неустойчивост, и разполагат само с месеци да вземат решение. Както видяхме с ипотечната криза, в крайна сметка финансовото шикалкавене не води доникъде. Без икономически ръст страните от периферията на еврозоната са се запътили към дългово бедствие. Въпреки това все още няма инициативи за икономически ръст от страна на органите на еврозоната. Това, което не може да се поддържа, няма да оцелее, но не можем точно да предвидим детайлите на бъдещите събития. Най-добре е Германия да напусне еврозоната, а вероятността Гърция да го направи е голяма. Както вървят нещата обаче, Финландия може да изпревари всички. Тя е точно толкова консервативна във финансово отношение, колкото и Германия, и не я спира бремето на вината от две световни войни. Тя е близка до северноевропейските държави, които се справят доста добре, след като запазиха собствените си валути. Ако Финландия напусне, тя няма да изпита проблемите, свързани със слабите парични единици. Напротив, има първокласен кредитен рейтинг от ААА и новата й валута ще поскъпне. Финландия е била критична и преди. Разпадането на  Европейския валутен механизъм през 1992 г. започна по същия начин. Ако се върнем още назад, именно смелата съпротива на финландците срещу атаката на Червената армия през 1939 г. убеди Хитлер, че Съветският съюз ще бъде слаб противник за Вермахта. Подобаващо ще е не страната на Вагнер, а тази на Сибелиус да започне разпада на еврозоната.

По в. „Дейли телеграф“